Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Клод Моне

| обновено на 13.04.22 в 11:11

През 19 век шайка художествени разбойници в Париж отказват да харесват академизма и опитват нов поглед не само към обекта на изображение, но и към начина на изобразяване. Те пренебрегват линията и контура, рисуват с малки удари на четката, искат да изобразят движението и светлината, рисуват на открито и взимат сюжети от всекидневния живот и природата. Поради тези и други грехове, импресионистите не са приети в официалния Салон на изкуството и правят свой. 

През 1873 Моне, Реноар, Писаро и Сисле създават „Кооперативна и анонимна асоциация на художници, скулптори и гравьори“. Заедно с Дега, Сезан и други, на първата изложба групата получава и името си. Критикът Луи Льороа в саркастична статия ги нарича „импресионисти“. Визира се картината на Клод Моне „Импресия. Изгряващо слънце“. За академичния свят тогава е непростимо нахалство някой да рисува просто някакви си „впечатления“. И то от необичайни гледни точки, в опит да улови фазите и дори трептенията на дневната светлина. На този фон чудно ли е, че Клод Моне, считан за баща на импресионизма, казва: „Искам да нарисувам въздуха“. И понякога наистина го прави. Е, Моне не се е събудил една сутрин и си е казал - искам да съм импресионист, а минава дълъг път, който започва с карикатури. 

Моне е роден през 1840 в Париж, но семейството се мести в Хавър. Докато ходи понякога на училище, което не харесва, малкият прави смешни скици на учители, политици и обществени фигури. Толкова е добър, че хората ги купуват по 15 - 20 франка парчето, а магазинче за изкуство ги излага на витрината, така че Моне от млад е местна знаменитост и спестява 2000 франка. Собственикът на магазинчето го запознава с художника Буден, който е първият му истински учител по изкуство. За работата с него Моне казва: „Очите ми най-после се отвориха, аз наистина разбрах природата и се научих да я обичам“. 

След това има още учители, доколкото Моне е неспокоен дух, а и обстоятелствата се наслагват така, че не успява да завърши никакво училище. На 16 умира майка му, към която Клод е привързан, той напуска училище и отива при богатата си леля, която насърчава рисуването му. После в Париж се запознава с интересни хора и учи в частната художествена школа на Сюис, но го взимат в армията за 7 години и го пращат в Алжир, където служи в леката кавалерия.

За Алжир Моне казва: „Светлината и ярките цветове на това място съдържат зародиша на моите бъдещи изследвания“. Той обаче боледува от коремен тиф, а леля му го откупува от армията, с условие да захване сериозно рисуването. Моне записва Имперската академия, но скоро бяга - академизмът не му понася. После учи в различни школи, а междувременно, среща Камий, тя му става модел, любовница и съпруга. Нейният „Портрет на дамата със зелената рокля“ прави фурор в Академичния салон - нещо, което дотогава, а и после, на Клод Моне рядко му се случва. 

По време на Френско-пруската война Моне се измъква от военна служба и отива в Англия, където е завладян от мъгливите картини на Търнър и Констабъл. Обратно в Париж, вече рисува като себе си и прави знаменитата „Импресия. Изгряващо слънце“. Но нито от нея, нито от другите продажби, Клод Моне забогатява. До 44-та си година той е затънал в дългове. Заради непоносимата тежест на безпаричието, Моне пробва да се самоубие, но не може да се удави в Сена, защото е добър плувец. После пък кредиторите искат картини за компенсация, а той, - кибритлия и труден характер, изгаря част от картините, за да не отидат в неподходящи ръце. Въпреки това обаче, Моне харчи щедро, включително за прислуга и градинар. 

С Камий имат двама сина, но тя умира малко след второто раждане. Те са в Поаси, при Ернест Ошаде, богат търговец и колекционер, който обаче фалира и тръгва за Париж да въздигне отново бизнеса, а Моне, който и без това е изкарал вече една любов с жена му - Алис, остава с нея, нейните 6 деца, плюс двете свои. Връзката им е скандална, но на тях не им пука и се местят за следващите 43 години в Живерни - селце в Нормандия, което Моне зърва през прозореца на влака. Той обаче все повече се отдалечава от импресионистите, а накрая и съвсем скъсва с тях. Те пък пишат съобщение за смъртта му: „Погребението на г-н Клод Моне ще се отпразнува на следващия 1 май в 10 часа сутринта. Моля, не присъствайте!“ Това не означава обаче, че Моне скъсва и с импресионизма, напротив, вкарва го в нови измерения, онези, заради които казват, че точно той „отваря вратите на цялото модерно изкуство на 20 век“. 

В Живерни Моне наема, а когато забогатява - купува, няколко парчета земя с езеро и прави знаменитите си градини. Той е запален по ботаниката и наема 7 градинари, но сам прави архитектурния план на градината, включително езерото и японското мостче над него. Фантастичните си водни лилии пък поръчва от няколко места по света и ги рисува в огромен цикъл от над 250 платна. Да, по-късните години на Моне са белязани от големите цикли, свързани с обекти, които той изобразява по различно време на деня от една и съща или различни гледни точки. Такива са прочутите купи сено, тополите, Сутрешната Сена, Руанската катедрала, ходи специално до Англия, за да рисува циклите с моста Ватерло, Черинг крос, сградата на Парламента.

 През 1911 обаче умира Алис, през 1914 - синът му Жан, през войната се притеснява за живота на малкия си син Мишел, а паралелно с това очите, най-ценният инструмент на художника, отслабват, замъглени от катаракта. Моне дълго отказва операция, а после оперира само дясното око. Той започва да вижда далеч по-добре и преработва картините с лилии, нарисувани междувременно - в тях преобладават типичните за болестта червени нюанси. 

През последните години за Моне се грижи Бланш, дъщеря на Алис и вдовица на сина му Жан. Може би двамата имат и по-близка връзка, но това не го спасява от притесненията, които водят рак на белия дроб. През 1926 Клод Моне издъхва и е погребан в любимото си Живерни. На погребението приятелят му, Жорж  Клемансо, смъква черното покривало върху ковчега с думите: „Никакво черно за Моне! Черното не е цвят!“ - и го заменя с парче цветен плат.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04

Творци от страната и чужбина се срещат на фестивала в Дъбене

Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..

публикувано на 11.08.25 в 08:48