Великите европейци - Карл Маркс, първа част

Да, един призрак още броди - призракът на марксисткия комунизъм. Вече доста опърпан и уплашен от собствената си смърт, той все пак е жив и вреди. Защо и как е възможно това? „Марксизмът е метод на социално-икономически анализ, който използва материалистична интерпретация на историческото развитие, за да разбере класовите отношения и социалния конфликт, както и диалектическа гледна точка за анализ на социалните трансформации.“ От това ясно определение на марксизма тръгваме с анализ на някои негови  елементи, без претенции за изчерпателност. 

Започваме от икономиката, която Маркс слага в основата на системата си. Базисно положение в „Капиталът“ е „трудовата теория на стойността“, според която стойността на дадена стока е равна на нужното за обществото работно време, вложено в нея. Да оставим настрани заложената тук презумпция, че „истинският“ труд е само ръчен или машинен, но да видим какво става, ако една жена плете чифт бебешки терлици за три часа, а друга - за 6. Според Маркс, терлиците на втората трябва да са два пъти по-скъпи от тези на първата, което е нонсенс. Така че като пролетарска държава трябва да решим - дали стойността на терлиците се определя от средното време за плетене на двете, тоест, 4.5 часа, дали ще вземем времето на по-сръчната работничка, а другата ще умира от глад или ще приемем социално справедливо, но индивидуално несправедливо и антипазарно решение, че терлиците струват 6 часа работно време. Нелепа каша, нали?

А какво да кажем за формулата „пари - стока - пари прим“, която е основа на експлоатацията - гадният капиталист прибира получените „пари прим“ в джоба, а не ги поделя с горкия пролетариат. Ами да кажем, че твърдението не е вярно. Капиталистът Карл Цайс в Германия например по времето, когато Маркс пише „Капиталът“, ползва печалбата не само за възпроизводство и развитие, но за подобряване условията за труд и социални разходи на работниците. Но истината е, Маркс гради част от икономическите си идеи върху информация от началото на 19 век. Освен когато просто не си измисля данни.  

Теорията за базата и надстройката е свързващо звено между икономическите и обществено - политическите визии на Маркс. Базата е „начинът на производство“, а надстройката - „производителните сили“, включва политика, морал, право, изкуство, всичко друго. Промените в базата променят надстройката. Между тях обаче често има несъответствия, а това води до противоречията, наричани от Маркс „класова борба“. В света има по-нисши и по-висши класи и по-нисши и по-висши епохи в общественото развитие. Капитализмът е по-висша епоха от феодализма, но комунизмът е по-висш от капитализма. Буржоазията е по-прогресивна от аристокрацията, но пролетариатът е по-прогресивен от буржоазията. И така нататък - всичко е подредено, прономеровано, прошнуровано и толкова схематично ясно, че дори най-големият тъпак да го разбере. Всъщност, това е целта - да го разбере и безпросветната маса, за да се сплоти и да извърши революция. 

Според Маркс, голямото предимство на пролетариата е не, че е по-умен, а че е по-многоброен. Както пише в статията от 1848 „Берлинската криза“: „По-голямото право е на по-голямата сила. Силата се изпитва чрез борбата. Борбата се изпитва чрез победата.“ И ако някой иска да ми каже, че масови убийци като Ленин, Сталин, Мао или Пол Пот са изтълкували погрешно тези негови думи, да помисли пак. А какво да кажем за обещанието, което Маркс дава на самите работници в „Разобличения относно Кьолнския процес срещу комунистите“ /1852/: „Ние казваме на работниците - може би ще ви се наложи да живеете 15, 20, 50 години в гражданска война и международни стълкновения, не за да измените съществуващите условия, а да промените себе си и да станете годни за политическо господство“. 

Това да ви прилича на хуманистично мислене, на грижа за мира и доброто на хората? Не се учудвам, че в късни години самият Енгелс, най-верният приятел, съидейник и финансов спонсор на Маркс, пише в писмо до Конрад Шмит /1890/: „Знам само, че аз не съм марксист.“ Карл Хершел Маркс е роден в Трир, Прусия, през 1818, в богато еврейско семейство на поколения равини. Този факт обикновено се крие - или поне срамежливо се премълчава - от комунистическите му адепти или защото те самите са антисемити и не  признават, че идолът им може да е евреин, или защото се срамуват - антисемитизмът на Маркс има аналози само у Мартин Лутер преди него и нацистите след него. 

Но и по отношение на антисемитизма има опити да бъде оправдан вождът и учителят. Маркс, казват, много мрази капиталистите, а тъй като вижда основно своите сънародници евреи в тази роля, бунтува се срещу тях от позицията на онеправданите. Но той не ги мрази истински, само теоретично - и то временно, докато дойде царството на комунизма. Тъй като там няма да има класово разделение и всички ще са равни, няма да има омраза към евреите или който и да било друг. Това ако е умна защита на истинска хуманна кауза, то значи последователите на Маркс продължават да мислят мен и вас за кретени, а себе си - за пропагандни гении.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: