Победата се измерва не по броя жертви, а по съдбата на живите

Докато една част от Европа от 1950- та насам изграждаше своето бъдеще, ние българите бяхме затворени в лагер, в социалистическия лагер, казва в инервюто Александър Йорданов. 

Той коментира и дилемата за 9- ти май като Ден на Европа или Ден на победата. По думите му да се твърди, че без Деня на победата нямаше да ими и Ден на Европа е фалшива московска опорка и сериозна манипулация.

Измерител на победите в човешкия живот не са жертвите във войните , а съдбата на останалите живи хора след войната. И, ако хората след една война, живеят по- добре, по- мирно, по- благоденствено и по- спокойно - това е победата. 

А когато на 9- ти май 1945 година на Червения площад правят парад на победата, ние на този ден още не сме погребали жертвите от комунистическия терор. Нашата победа идва много по- късно, след разпада на СССР и още по- късно след като станахме член на Европейския съюз, каза още Александър Йорданов.

Той коментира съвременното разделение в оценката на историческите факти като продукт на партийния прочит на събитията, в това число и сред партиите в ЕП, където впечатление прави, че крайно десните и крайно левите имат едни и същи позиции по войната в Украйна.

Русия извърши престъпление срещу Европа, срещу Украйна и срещу собствения си народ, защото режимът на Путин поставя и руския народ в същото тежко положение, в какъвото е бил след края на Втората световна война. Когато народите празнуват победата за обикновения човек там няма никакма победа, а тъмен сталинизъм, посочи Йорданов.

Не можем да говорим срещу нацизма, а да мълчим за комунизма.

До мира се стига само след победа във войнтата и в този смисъл дълг на Ес е да постигнем победа във войната срещу Русия. Санкциите са "мирните оръжия" за победата над агресора.

Цялото интервю с Александър Йорданов чуйте в прикачения звуков файл.