Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Карл Маркс, втора част

Бащата на Карл Маркс е богат адвокат с успешна практика и собственик на лозя, а майка му от холандски еврейски род. Семейството е либерално, бащата е вдъхновен от на Кант и Волтер, а 6 години след раждането на Карл всички се покръстват  в лутеранството. Касе обучава в къщи до 12, а после е в гимназията в Трир, която, макар и калпазанин, завършва добре, защото е и много умен. 

Освободен от военна служба заради белите дробове, той иска да учи философия и литература, но баща му държи на правото и го праща в Бон. Там атмосферата е свободна и Карл добре си живее, като философства по кръчмите. Достига висини в пиянството, като го практикува редовно и неумерено, затъва и в дългове. Той е подпредседател на Клуба на посетителите на механи, известен като Общество на пиячите на алкохол - и напълно оправдава доверието. Свързва се и с Клуба на поетите - група политически радикали под зорко полицейско наблюдение. Само за година Маркс видимо пропада и баща му го прехвърля в по-консервативен университет в Берлин. 

Преди Берлин обаче, в родния Трир Карл намира Жени. Тя е баронеса и най-красивото момиче в града, а той - покръстен евреин и студент без доходи, но се сгодяват, а по-късно се женят и са заедно до края, независимо от тежестите и лудостите на този живот. Голямата загадка е как Маркс влиза под кожата на баща ѝ - нещо, което доказва, че, макар прочут мърморко, критикар и дори скандалджия, когато иска, той може да е истински чаровник. В Берлин, освен право, Маркс учи философия, история, история на изкуството и се присъединява към левичарски студентски кръжец, където се обсъждат модерните идеи на Хегел - обществото на младохегелианците. Тогава той още не блести с философски идеи, а се занимава повече с литература - пише разкази, две драми и три тетрадки любовни стихове, посветени на Жени, които нямат литературна стойност. Но това явно е подходящо упражнение, защото в журналистиката и трудовете си Маркс показва добро перо. 

Той учи английски и италиански, превежда класически творби и пише философска докторантура - „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Може би поне покрай това трябваше да се сети, че не винаги идеите се раждат от наблюдението на материалната реалност, а става и обратното - иначе Демокрит как щеше да описва невидимите атоми. Но Маркс умее да забравя подобни неща, когато това му е изгодно. Така или иначе, дисертацията на Маркс е спорна за консервативния Берлински университет, затова той взима докторантура през 1841 в Йена и отива да нагледа старата компания в Бон. Там прави революция, като с приятеля си Бруно Бауер, се напиват, яздят шумно две магарета по улиците на града, а после влизат в църква и се заливат от пиянски смях. Маркс отдавна е отрекъл не само юдейската, но и лутеранската си религия, за да се превърне във войнстващ атеист. Той предупреждава пролетариата да не се захваща с религиозната вяра, защото тя е опиум за народа, а вместо това настоява да се захване с комунистическата вяра - която всъщност е опит за нова религия и замества един опиум с друг.

След университета Маркс, чиито баща междувременно е починал и го е оставил без издръжка, трябва да вади пари. Не иска академична кариера - той е голям мързел и иска да работи, само когато му се работи. А и никой университет не иска радикал като него. Затова се мести в Кьолн и става журналист в левичарския „Рейнски вести“. Вестникът често е цензуриран и след около година е закрит от властите по искане на руския цар Николай I, заради критична статия за Русия. Сам Маркс е негативен към Русия и руснаците, както и към всички славяни в източната част на Австро-Унгария, с изключение на поляците. 

Той се мести в Париж, където е редактор на друг левичарски вестник. Там пише радикални статии, включително „За еврейския въпрос“, в която представя идеята за пролетариата като революционна сила, която ще прегърне комунизма. Още масло в огъня на любовта му към пролетариата налива Фридрих Енгелс, който го информира за тежкото положение на работниците, тема, върху която прави известни лични изследвания, включително като спи с неграмотна жена от работническата класа. Маркс и Енгелс се срещат през 1844 в една парижка кръчма и след 7-часов разговор, полят обилно с алкохол и задимен с пури, стават неразделни. 

В тази връзка има няколко важни особености. Първо, Маркс е приятел с всеки, който споделя безкритично неговите идеи, иначе става груб и саркастичен. А Енгелс, сам по себе си не особено добър мислител, влиза до живот в ролята на послушник. Второ, Енгелс се превръща в помощник, който е на линия винаги, щом Маркс има нужда. Смята се например, че по-късно, когато в Англия и Маркс работи за американски вестник, поне една трета от статиите са писани от Енгелс, който се грижи приятелят му да има време, за да се занимава с „Капиталът“. А когато домашната помощница на Маркс ражда син сякаш от Светия дух, Енгелс казва на всеослушание, че той самият е въпросният Свети дух, признава детето и така потушава скандала. Третата и най-голяма заслуга на Енгелс към Маркс е щедрото финансиране. Семейството на Енгелс има големи тъкачни фабрики в Германия и Англия, а той управлява фабриката в Манчестър. След смъртта на родителите си, Енгелс получава наследство от близо 5 млн. днешни лири и отделя щедра месечна издръжка за Маркс, който пък я харчи също така щедро и му се налага да проси от други приятели. 

Забележително е, че докато в теоретичните си писания Маркс громи капитала, по отношение на Енгелс, доказан експлоататор, той не изразява и грам недоволство. Така че и в това отношение той би трябвало да се сети, че не може хората да се делят само на две - експлоататори и експлоатирани. Да се беше попитал например какъв е баща му, адвокатът - капиталист или пролетарий. Да беше погледнал дори самия себе си и да реши като журналист и свободен мислител, който живее с парите на другите, той експлоататор ли е или експлоатиран. Не, Маркс няма сетива за подобни въпроси, той обича всички парчета от пъзела на света да пасват на неговите теории, а ако не пасват, или ги изхвърля на боклука, или ги реже с ножицата, докато приемат подходяща форма. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Камерният женски хор към АМТИИ чества 50 години от началото си

В Клуб "Неделя"  послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив  разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...

публикувано на 29.07.25 в 15:40

Великите европейци - Ханс Кристиан Андерсен

„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...

публикувано на 28.07.25 в 11:31

Преге - предаване за света на книгите, 26.07. - 01.08.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г.  бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...

публикувано на 28.07.25 в 10:05

Фолклорна фиеста завладява Пловдив

Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..

публикувано на 28.07.25 в 08:07

В "Срещите" - за децата ни в дигитална среда

Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот.  Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..

обновено на 26.07.25 в 09:14