Свличанията на земна маса по пътя Пловдив-Смолян често спират или затрудяват движението. В същото време габаритите на пътното платно и сериите завои по трасето затрудняват ставащият все по-интензивен трафик. Затова и обявените от министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов планове за проектиране на нов път се приемат с одобрение. Разбира се, и със скептицизъм-най-вече за сроковете, в които може да се осъществи такъв мащабен проект.
За Радио Пловдив бившият заместник-областен управител на Смолянска област Адриан Петров припомни, че тогавашното ръководство на областната администрация е направило необходимите стъпки пред правителството и АПИ за проектиране на трета лента на пътя в частта от Асеновград до Смолян.
"Проучването показа, че за около 19-22 км до Нареченски бани и Чепеларе може да бъде изградена такава трета лента, която да разтоварва трафика. След като правителството на Борисов падна, нещата бяха стопирани и поне такава е информацията, която имам", каза Петров.
Според него никога досега не се е обсъждал вариант за изцяло нов път- Пловдив-Смолян, който да не се движи по дефилето."В края на месец март имах среща с министъра на финансите Асен Василев, където детайлно обсъдихме нашето желание от години за този път. Запознахме го с възможните варианти", каза Хумчев.
Според него вариантът с трета лента решава само частично проблема с трафика в района.Според Хумчев едно от предложенията е сегашното трасе да остане, но да се ползва само за движение в една посока. Отделно от него пък ще се проектира пътя в обратната посока.
Хумчев припомни, че движението в посока Смолян и границата с Гърция ще става още по-натоварено.
"Очакваме през тази година да бъде открит и граничният пункт при Рудозем за туристи, след което да стане и връзка за тежкотоварни автомобили и автобуси, когато нашите гръцки приятели довършат техните участъци и ги свържат с автомагистралата им", добави Емил Хумчев.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...