Какво означават подновените усилия за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г. във време на инфлационни процеси, нарастващ външен дълг, несигурна инвестиционна среда, фалиращи бизнеси, и енергийна криза.
Коментар в програма "Точно днес" на икономическия анализатор Михаил Кръстев. Той каза, че тази тема не си е отивала от политическия разговор.
"Приемането на еврото от началото на 2024 г. няма да донесе сериозна разлика в икономическия живот и във финансовата политика, знаем че се намираме във Валутен борд, свързан към еврото. България от 90-те години на XX век е много свързана с европейската валута", каза Кръстев. По думите му има лек негативизъм за приемане на еврото, защото съществуват опасения да не се стига до гръцкия сценарий и до натрупване на висок дълг.
По повод на критериите, които не покриваме: "Ако се стигне до приемането ни в Европейския паричен клуб, то това ще се случи като политическо решение, а не като финансово. Действително не покриваме част от критериите за приемане в еврозоната. По отношение на инфлацията, поне емпирично въвеждането на еврото в другите държави, преди години не е предизвикало инфлация, но сега условията са съвсем други.
По повод на мерките, които ще предприеме правителството, заради инфлационната криза: "Очаква се да бъдат засилени от лятото - социалните политики, защото намаляването на акциза на горива ще засегне малка част от хората, защото изключително малко от автомобилите се движат с такива горива.
Няма как да се намалят акцизите за бензин и дизел, защото там се намираме като нива на долната граница в ЕС."
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..