Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Карл Маркс, трета част

В Париж Карл Маркс, освен че пише радикални статии, завързва и широки връзки в революционнитe среди. През 1845 властите го гонят и отива в Брюксел. 

С Енгелс стават членове на тайното общество „Съюз на справедливите“, преименувано на „Съюз на комунистите“, а в „Мизерията на философията“ Маркс развива в дълбочина идеите за „истинския“ революционен пролетариат, базирани на „научната“ материалистическа философия. После е изгонен и от Брюксел. През 1848 е за малко пак в Париж, а след Мартенската революция в Германия се установява в Кьолн. Там около година издава вестник на „Съюза на комунистите“, но пак го гонят и тогава отива в Лондон, където остава до края на живота си. Междувременно обаче с Енгелс съчиняват един от най-прочутите текстове на комунистическата утопия. „Комунистическият манифест“ излиза през 1848 като политическа платформа на „Съюза на комунистите“, който решава да се превърне в легална партия. 

Така се ражда изречението, което изумява с откровеността си - за призрака на комунизма, дето броди из Европа. Да, като всеки друг призрак, комунизмът, освен да пищи нощем и да плаши хората, по обективни причини не може да свърши нищо добро. За сметка на това обаче, може да стори много зло. Злото, което живяхме по-късно, е залегнало в самата теоретична програма от 10 точки в „Комунистическия манифест“. Тя изисква насилие на група хора над всички останали и точките бяха стриктно реализирани във всички бивши и настоящи комунистически страни - експроприация на земята, висок прогресивен данък, отмяна на правото на наследяване, конфискация на имуществото на „метежници“, централизация на кредитирането, транспорта, държавното производство, принуда за физически труд, съединяване на земеделието с промишлеността, обществено възпитание на всички деца, съединено с материалното производство. 

Няма да тълкувам престъпното мислене, заложено в тези точки, но на тяхна база се реализира изцяло престъпна практика. Първото следствие от великата Марксова програма е отнемането на собствеността, което прави хората и общество слаби, зависими и несвободни. Второ - налага се държавен монопол във всичко и съответно - планиране и държавно регулиране на живота на всеки. Трето - има принуда към материален труд, интелектуалният не се брои за нищо. Четвърто, дори най-положителното - отмяна на детския труд и образование за децата, е белязано от задължението за „обществено“ възпитание чрез „материалното производство“. Пето, заложена е опцията всяка съпротива срещу коя да е от тези мерки да се смазва със сила и без угризения - така е „научно обосновано“. 

И резултатите не закъсняват - 65 милиона жертви на марксисткия комунизъм в Китай, над 20 милиона в СССР, 2 милиона в Северна Корея, 2 милиона в Камбоджа, колко още по света е трудно да се сметне, но и това стига. Да ви е сладко, мистър Маркс!

Маркс се мести в Лондон през 1849, наема къща и прислужница, на която никога не дава заплата, а само храна и квартира. Там се пренася централата на „Съюза на комунистите“, в който обаче възникват противоречия по класически глупавия въпрос дали пролетариите трябва да се призоват на революция веднага или малко по-късно. Маркс е за по-късно, надделява и изгонва противниците, а после съюзът се разпада. 

За сметка на това се ражда „Международната асоциация на работниците“, по-известна като „Първи интернационал“. В него пак се водят вътрешни битки - този път с анархистите на Бакунин. Маркс пак печели, но и Интернационалът се разпада. Освен забавленията с политически спорове, в Лондон Маркс пише основния си труд - „Капиталът“. 

Книгата е опит за критика на политическата икономия на капитализма, приживе, през 1867, излиза обаче само един от трите тома, другите два са издадени по-късно от Енгелс. Въпреки специализирания си характер, книгата е добре приета в радикалните левичарски среди, особено в Русия и Германия. „Капиталът“ вдъхновява и Ленин, който след болшевишката „революция“ налага марксистките принципи за управление на обществото и икономиката, но почти веднага вижда, че всичко рухва и тогава измисля формулата НЕП - Нова икономическа политика. Нищо ново, тя е връщане към принципите на капитализма и пазара. При Сталин пък всичко вече се трансформира в грозния и неефективен хибрид, наречен „държавен капитализъм“. 

Карл Маркс, независимо от антихуманните си теории, е обикновен човек, който обича жена си и децата, страда от безпаричие и се пита - ще остане ли името му за поколенията. Е, името му е познато по цял свят, макар рядко да се споменава с добро, трудовете му са широко известни, макар че никой, освен специалисти, не ги чете, а от прогнозите се сбъднаха най-зловещите, онези за комунистическия рай дори не се мярнаха на хоризонта. 

В последните си десетина години Маркс не е така работоспособен, защото здравето му, което и без това никога не е цъфтящо, съвсем запада. Към ранните проблеми с белия дроб, се прибавят чернодробни - следствие от неумереното пиене на бира, вино и ликьори, както и яденето на тежки, пикантни храни. За влошеното му здраве не помага и пушенето на много нискокачествени пури. Безпаричието наистина го тормози. Не му стигат парите от книги и статии, от наследствата, които той и Жени получават, не стига издръжката от Енгелс и всички заеми. Но когато Маркс продава комплект сребърни съдове, част от наследството на жена му, полицията го арестува по подозрение в кражба. Всичко това надгражда болестите му - тормозят го нервни кризи, безсъние, възпаление на очите, силни ревматични пристъпи. 

След нервен срив през 1877, Маркс започва да взима наркотици, а от 1863 до края го преследват циреи. Те са толкова много и болезнени, че той не може да работи нито прав, нито седнал - и пише на Енгелс, че отказва абонамента за Британския музей, защото циреите са му нанесли повече щети, отколкото Френската революция на френската монархия. 

В такива телесни несгоди, през 1883, едва на 64, Карл Маркс угасва в креслото си, но, вместо да се превърне в истински комунистически призрак, отива в онзи свят, където равенството е Бог, а Смърт е неговият пророк.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Театър под звездите в Пловдив с Албена Колева и Теди Москов

Театър „Васил Друмев“ – Шумен представя в Пловдив две от най-впечатляващите си постановки това лято –  „Балерината, която запали оперетата“  и  „Дабъ дешил ине“. На 20 и 27 август 2025 Лятно кино "Орфей" ще се превърне в сцена на театър, контрастни настроения и различни театрални светове – от изповедта на една прима балерина до абсурдната..

публикувано на 14.08.25 в 10:39

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04