„Нашият град умее да оценява културните явления. Аз много почитам тази награда!“ Това заяви Здравка Петрова - носителка на награда „Пловдив – 2022 за художествен превод“ на книгата „Записки на блокадния човек“ от Лидия Гинзбрук.
Наградата „Пловдив“ да високи постижения в културата тя получава за трети път след 1995 и 2015 г. С художествен превод на руска проза тя се занимава от 40 години. Дълги години е била редактор в издателство „Христо Г.Данов“. Преподавала е „Стилистика на превода“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Сред известните литературни произведения, на които е преводач, са тетралогията „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков, „Ана Каренина“ от Лев Толстой, „Герой на нашето време“ от Михаил Лермонтов и много други значими творби от Василий Гросман, Корней Чуковски, Владимир Набоков, Василий Аксьонов, Людмила Улицкая, Виктор Суворов.
Петрова подчерта, че за добрия преводач е особено важно да бъде артистичен, защото трябва да съумява да влиза в различни роли – на автора, а след това и на читателя и неусетно усещанията плавно да преливат.
„Наистина съм изживяла безброй животи, книгите които съм превела, са над 100 и навлизайки все повече в професията, оценявах ролята на преводача за общуването на народите.“
Като преводач от руски език на книгата „Записки на блокадния човек“ от Лидия Гинзбрук, Здравка Петрова подчерта, че е работила над нея преди началото на войната и тогава се е водела единствено от преживяванията на хората в глада и студа по време на ленинградската блокада.
„Тази моя авторка Лидия Гинзбург сега не е жива, но аз си я представям в редиците на руските писатели и интелектуалци, които подписаха възвание срещу действията на Владимир Путин“.
Здравка Петрова обаче бе скептична за чистотата на българската реч днес, в резултат от малкото четене от поколението, и „замърсяването“ на езика с изрази и думи, чужди за неговата природа.
„Четенето променя и облагородява живота. Буквичките...те са велика сила“, бе категорична Здравка Петрова.
Интервюто – звуковия файл:
Обучението по религия в училище също се оказа тема за горещи спорове. От едната страна са застъпниците на светския характер на образованието, които са против сегашното избираемо обучение в материята да стане задължителен предмет. Опонентите им смятат, че запознаването на децата с основите на вярата ще бъде изцяло в тяхна полза и няма да е за сметка..
Деветото издание на инициативата " Аз мога да строя " се проведе в Пловдив. В него участваха 15 отбора от професионалните гимназии по строителство, архитектура, геодезия, пътно и водно строителство от 10 града на страната. Това е състезание, което се прави по инициатива на Пламен Иванов и е подкрепено от на Камара на строителите в България,..
Епизодът „Вода“ от поредицата „Елементи в криза“ изследва парадокса на водните ресурси в България, като се фокусира върху град Пловдив. Фокусът е върху ефективността на системата за сметосъбиране, сортиране, депониране и рециклиранае, както и въздействието на нерегламентираните сметища и замърсяването на въздуха. Също така, обсъждаме въпроси,..
Организаторите на фестивала за хаус музика Lost in Hill и доброволци ще почистят пловдивския хълм Бунарджика на 27-ми април. Инициативата започва в 11:00 часа сутринта на входа на Летен театър Бунарджика. Целта е да се подготви територията за предстоящия пролетно-летен сезон за гражданите на Пловдив и гостите на града. "Ние едва сега започваме с..
Въвеждането на дисцплината „Философия на медицината“ в обучението на студентите медици на Медицински университет-Пловдив бе обсъдено по време на първия по рода си в страната дискусионен форум на тема „Общество-философия-медицина“. Той се организира от Департамента за езиково и специализирано обучение към Медицински университет - Пловдив...