Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На първо място сме в класацията за доплащане за лекарства в ЕС

Здравеопазването в България разполага с достатъчно болници, легла и финансиране, но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики.

Това е само един от изводите от проучването на Института за пазарна икономика за качеството на здравеопазване -тенденции и удолетвореност на гражданите  у нас, което коментира за програма "Точно днес" икономистът  д-р Петя Георгиева. Проучването е възложено от Националната пациентска организация.

Според анализа България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари), болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги. 

Разликата в разходите за болнична помощ на човек от населението между област Видин и Пловдив е 5 пъти, посочи д-р Георгиева. 

В доболничната помощ тенденциите са към задържане на разходите за първична помощ и нарастване на разходите за специализирана помощ. 

Личните лекари намаляват като брой и се налага да обслужват все повече пациенти, като най-малко спрямо населението са те в областите Кърджали, Търговище и Разград, а най-много – във Видин и Плевен. В област Смолян също има недостиг на лични лекари.

Други изводи от изследването са:

При специалистите се забелязва силна връзка между наличието на медицински университет в областта – там лекарите специалисти са най-много и се налага да обслужват най-малко на брой население (Плевен и столицата). 

Най-затруднен е достъпът до СИМП в Добрич и Кърджали. 

Ефективността на системата, измерена чрез показателите за неудовлетворени потребности от здравеопазване и самооценка за собственото здраве, не показва съществени разлики със средната за ЕС. Все още е нисък делът на хората, които декларират, че не могат да си позволят здравни грижи. 

Резултатите от работата на системата, обаче, са слаби – смъртността, включително детската смъртност, е на високо ниво, а продължителността на живота – най-ниската в ЕС - българинът живее със средно 6 години по-малко от средното за ЕС.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г.  По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС. В същото време България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства.

Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01% от брутния вътрешен продукт, водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи -сочат данните от изследването.

Интервю с д-р Петя Георгиева може да чуете в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Буквите, които ни правят народ"

През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската  действителност.  Докато азбуката и..

публикувано на 24.05.25 в 15:58

Проф. Ивайло Старибратов в "Добро утро, ден!"

Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно.  С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател.  Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..

обновено на 23.05.25 в 16:54

Балната дреха трябва да отговаря на характера

Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..

публикувано на 23.05.25 в 16:31

Технически срив на изпита по ИТ, матурата по английски не затрудни зрелостниците

Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..

обновено на 23.05.25 в 16:09
проф. Христо Матанов

България не би оцеляла без православното християнство

"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...

публикувано на 23.05.25 в 15:56