Преге - предаване за света на книгите, 04 - 10 юни

Данте Алегиери. Ад. В превод на Кирил Кадийски. 362 стр., тв. к. ок. 8А, Колибри, 2022.

Ориана Фалачи. Един мъж. Второ издание., 612 стр., ок. 5А, Сиела, 2022.

Изабела Хамад. Парижанката. 608 стр., ок. 6А, Кръг, 2022

Мишел Марли. Мария Калас. 360 стр., ок. 4А, Емас, 2022

Искрен Красимиров. Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи. 216 стр., ок. 4А, Колибри, 2022.

Серхий Плохий. Портите на Европа. История на Украйна. 520 стр., тв. к. , ок. 8А, Прозорец, 2022.

Рубрика „Матрицата” ( книги , свързани с актуалния календар )

04. 06. 1880 Със закон у нас е въведен левът като разплащателно средство.

  1941 е родена Екатерина Йосифова. За нея: Пламен Дойнов (съст.) Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Кралица Маб 2011; От нея: Тази змия. Жанет 45, 2010; Тънка книжка. Жанет 45, 2014; Икономична класа. Жанет 45, 2016.

05.06.  1898 е роден Федерико Гарсия Лорка. От него: Поезия (двуезично изд.) Аб. 2012; Вълнения. Избрана проза. Гутенберг, 2014.Публиката. След пет години. Комедия без име. Панорама, 2019.  Песни и стихове. Стилует, 2020.

06. 06.  1606 е роден Пиер Корней. От него : Сид. Летера, 2001.

  1799 е роден Александър Сергеевич Пушкин. За него: Анри Троая. Пушкин. Рива, 2004; От него : Приказки. Пан, 2005 Евгений Онегин. Захарий Стоянов, 2006; Пан, 2016; Повести на Белкин/ Дама пика/ Капитанската дъщеря. Колибри, 2017; Избрано. A&T Publishing, 2018; Дама пика, Колибри, 2019; Драматургия. Театрална естетика. Колибри, 2021; Дубровски • Капитанска дъщеря. Паритет, 2021.

  1875 е роден Томас Ман, нобелов лауреат за 1929 г. За него: Исак Паси. Томас Ман. София, 2009; От него: Буденброкови. Ентусиаст 2016 (изч.), За себе си и за другите. Захарий Стоянов, 2007; Смърт във Венеция и други новели. Колибри, 2018; Избраникът. Лист, 2022.

07.06.  1952 е роден Орхан Памук, нобелов лауреат за 2006г.За него: Евдокия Борисова. На ръба на Изтока и Запада. Романите на Орхан Памук. Словесност 2011; От него  - над 10 заглавия в изд. „Еднорог“ – последно: Други цветове. 2011 и Наивният и сантименталният писател. 2012 и Безмълвният дом. 2013; Странност на ума. 2016; Червенокосата. 2016; Чумни нощи. Еднорог, 2022.

08.06. 1949 е публикуван романът на Дж. Оруел „1984“. На български последно издание: в Хеликон, във Фама1 и двете 2021.

  1903 е родена Маргьорит Юрсенар. От нея: Мемоари в 3 т. Стигмати, 2006-2007; Театър Х 3 : Маргьорит Юрсенар – 2. Панорама плюс, 2010.

09.06. Международен ден на приятелството

  1843 е родена Берта фон Зутнер. Нобелова награда за мир 1905 за романа „Долу оръжията“. От и за нея няма нищо на българския книжен пазар.

10.06. 1873 е роден Павел Генадиев – български издател и мемоарист.  Художникъ. Спомени и факти за сп. Художник. 2016.

  1915 е роден Сол Белоу, нобелов лауреат за 1976. От него: Не изпускай деня. Второ изд. Skyprint, 2012. Приключенията на Оги Марч. 2018; Равелщайн, 2020. Херцог,2021 – трите в „Лист

Рубрика „Седмото небе“ (пловдивски литературен живот)

Пловдив чете 2022: Пловдивски акценти:

Пламен Асенов „Великите европейци“

Антон Баев „Начо On My Mind“

Гергина Кръстева. „Гласове и страници от вчера: българската лирика 2012-2020“

Владислав Христов „Мопсът на Вазов“

ИК „Хермес“:

Иван Станков „Късна смърт“

Костадин Костадинов Ловецът на пеперуди“

ИК „Жанет 45“:

Здравка Евтимова „Резерват за хора и вълци“

Хюсеин Мевсим „Писма от Европа“

Йордан Славейков „Празнично семейство“

Димана Йорданова „Писма до Ния, която не родих“

Йоана Елми „Направени от вина“

ИК „Летера“:

Атанас Капралов. „По мярка на духа“

„Литературна къща“, издател на „Страница“:

Камелия Николова „Режисьорите в европейския театър“.

Рубрика „Европейски литературен канон“

Италиански неореализъм. Алберто Моравия (1907-1990) На българския книгопазар:  Воайорът Фама, 2005; Чочарка Хермес, 2014; Римлянката, 2014 и Нови римски разкази. Сиела ,2015. Итало Калвино (1923-1985). На българския книгопазар: Американски лекции, 2012, Нашите предци, 2014, Невидими градове 2018 – в ИК „Колибри“; Маровалда или сезоните на града, Жанет 45, 2017.

Рубрика „Синьото цвете:

Федерико Гарсия Лорка. Касида за плача в превод на Живка Балтаджиева