Семинарът „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“ събра в Пловдив български журналисти и учени. Целта на срещата е да постави основата на дългосрочно сътрудничество между академичната общност и медиите за проверка на факти с цел успешно противопоставяне на дезинформацията и фалшивите новини. Очаква се скоро да се обобщят база данни и национален регистър, където са имената на учени, готови да сътрудничат на медиите у нас, както и платформа за проверка на фактите.
След пандемията дойде войната в Украйна и поредицата от фалшиви видео и текст, разпространявани лавинообразно в социалните медии. Как да правим своя проверка, какво е важно да ни сигнализира, че се сблъскваме с фейкнюз, коментира срещата.
Инфодемията най- общо ни казва: "Внимание - дезинформация, опасна за вашето здраве!" Според изследване на Центъра за противодействие на дигиталната омраза във Вашингтон само 12 души са отговорни за близо 2/3 от антиваксърското съдържание. У нас за жалост т. нар. нетен индекс на доверие в социалните мрежи е много висок, сиреч българите от всички европейци най-много вярваме на интернет новините, част от тях чиста сензация и фалш.
Стоянка Пастърмова от Стопански факултет на Тракийски университет смята, че сблъскването с фалшиви новини е благодарение и на жълтите медии.
Милена Илиева от Пловдивския университет е сред инициаторите на проекта и смята, че това е нова идея за България, дошла от научната и медийната общност.
В музейна галерия „Димитър Георгиев“ – Пловдив се събраха учени от Тракийския университет, Пловдивския университет и Медицинския университет-Пловдив. Тук бяха и журналисти от Пловдив и София, заедно поспорихме как се прави обективна проверка на фактите.
Проектът стартира през октомври м. г. и се финансира по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Организациите, които работят заедно са: Асоциацията на европейските журналисти – България; Factcheck.bg; Тракийският университет; Центърът по растителна системна биология и биотехнология; Асоциация за кариерно развитие и обучение. Организаторите са убедени, че актуалността на проблема за дезинформацията е световен и познаването на механизмите за проверка на фактите е от решаващо значение за обективната журналистика в борбата срещу негативните и пагубни явления в обществата.
„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..
"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..