Великите европейци - Братя Грим - Якоб и Вилхелм

С две думи, като деца, Братя Грим били щастливи. Толкова щастливи, та дори не знаели, че са щастливи. Но, както става често в приказките, на върха на щастието бащата умира и семейството затъва в бедност и глад. За да ги спаси от мизерията, а и да намалеят гърлата за хранене в семейството, мама пратила Якоб и Вилхелм при леля в големия град. Не, това не означава - при злата мащеха, обратно - при добрата фея. Леля работела, доколкото това е работа, придворна дама в свитата на една херцогинята. Тя била умна и добра жена, която не само храни щедро братята, но плаща за гимназията и университета. Те пък, след като учат известно време, започват бързо да творят невиждани дотогава чудеса в сферата на словото и духа - събират, редактират и издават най-страхотна колекция от приказки, немски и скандинавски легенди, героични песни, пишат книги по граматика и начеват първия академичен речник на немския език, който, преди да умрат, докарват до прекрасната дума "Frucht", плод. После идва Смърт и отнася Якоб и Вилхелм отвъд, защото и той иска в дългите зимни нощи да му разказват вълшебни и страховити истории по прекрасен начин.

Какво, според вас, става между принца-жабок и малката дъщеря на царя? Тя го целува и той става принц ли? Не, тя всъщност се гнуси и го праска с все сила в стената - така принцът се появява. Но не подозирате и друго - доколкото и най-суровите преводи на приказките на Братя Грим следват седмото издание от 1857, а тогава те са вече доста  фризирани. Това не са точно страховитите, пълни със секс, насилие и зли персонажи оригинални истории от първите издания - 1812 и 1815. Да, в оригинала принцесата и принцът, вече нежобок, „прекарват много дни заедно в радости и наслади“. Но след доста критики, че текстовете им изобщо не са подходящи за деца, Вилхелм прави промени, като смекчава не само изказа, а и сюжетите. В случая замества насладите с християнски принципи: „И станало така, че със съгласието на баща ѝ, те станали невеста и жених“. Е, няма що, „политическа коректност“ от средата на XIX век, която, както и през 20, съсипва истината и красотата на историята заради глупост и предразсъдъци. Така е с много други истории. Например в по-късните издания липсва Ханс Дъм, който пожелбава една принцеса и само от това тя забременява. А какво да кажем за Рапунцел, която се отдава на любовни наслади с принца, а после наивно пита вещицата - защо напоследък дрехите ми са все по-тесни. Не е само сексът обаче, в оригиналните приказки властва и насилието. В „Младоженецът-разбойник“ бандити влачат девойка в убежището си, карат я да пие вино, докато сърцето ѝ се пръсне, разкъсват дрехите ѝ, тоест, изнасилват я, а после я нарязват на парчета и я слагат в казана да се вари. Накрая ги застига наказанието, но разказът за необоснованото насилие остава да преобладава. А какво да кажем за „обоснованото“ насилие. В познатата версия на „Пепеляшка“, тя, след като се омъжва за принца, вместо да накаже злите си доведени сестри, намира и на тях благородници за съпрузи. В оригинала на Грим обаче, злите сестри сами режат пръстите и петите си, за да набутат краката си в стъклената обувка. Гълъб казва на принца какво става, той вижда кръвта и ги отхвърля. А после заедно с Пепеляшка пък гледат как гълъбът кълве очите на проклетите сестри.

Да, насилието и то над деца, е силно застъпено тук. И не си правете илюзии - в повечето случаи злите мащехи са добавени после, в оригиналите зли са всъщност рождените майки. А децата, които са насилвани, включително сексуално, са наистина малки. Снежанка е на 7, когато я пращат в гората, за да бъде убита, на подобна възраст са Хензел и Гретел, Червената шапчица и много други. Три са причините. Първо, Братя Грим събират приказките, тъй като смятат, че общият език и общият фолклор ще помогнат за обединение на тогавашните около 200 германски държави. И държат на това, въпреки че много от историите не са немски, а идват от Италия, Франция, Скандинавия и Източна Европа, други са свързани с гръцка митология, Библията, ориенталски приказки. Второ, корените на повечето истории са в Средновековието и дори в тъй наречените „тъмни векове“. Тогава гладът, който също е основен герой, насилието и ужасите на живота, не са изключение, а средствата за мъчение и публичните екзекуции са народно забавление. И трето, Братя Грим неслучайно посочват в заглавието на знаменитата си книга, че приказките са „детски и семейни“. Това значи, че те имат дидактичен характер и целта им е да предупредят децата какви злини ще ги постигнат, ако, най-общо казано, не спазват правилата. Особен обществен аспект, свързан с приказките на Грим, е еврейският въпрос. Това произтича главно от факта, че през 20 век нацистите използват техния немски дух като елемент на пропагандата си. Според тях, вълкът в Червената шапчица е лошият евреин, а победата над него е победа на немския народ над еврейството. Пепеляшка пък е чистокръвна арийка и затова - по-висша от сестрите си, които имат смесена кръв. Като цяло обаче, от 210 приказки на Братя Грим, евреите присъстват едва в три. А това показва далеч по-голяма сдържаност на братята по темата, отколкото е характерно за тяхното място и време - Германия от края на 18 и първата половина на 19 век. Въпреки това, за малко след Втората световна война книгите им не се издават. В края на краищата обаче, доброто и истината побеждават, така че днес отново всички могат да се наслаждават на любимите си истории от любимите си Братя Грим, истории и братя, чиито корени докосват дълбокото на европейския гений.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: