"Ако решението на Комисията по бюджет и финанси не бъде променено след гласуване в зала на дългосрочен механизъм за компенсиране небитовите потребители, последствията за всички български граждани и за цялата икономика ще бъдат необратими. Това ще означава, че от 1 юли цената на еленергията за небитовите потребители ще бъде два пъти и половина по-скъпа, отколкото на 30 юни." Това заяви изпълнителният директора на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.
Той припомни, че на срещата на българския бизнес с министър-председателя и министъра на енергетиката в средата на май бе договорен механизъм за компенсиране през май и юни, включващ по 200 лв на мегаватчас плюс 80% компенсация за цената над 200 лв. "Изпълнителната власт обеща, че за периода след 1 юли ще бъде изработен дългосрочен меганизъм, за да бъде предвидима цената за небитовите потребители".
Това обаче не се е случило, което обрича на спад българската икономика и предвещава фалити за предприятията, намаляване на доходите и покачване на инфлацията. Като аргумент Иванов подчерта, че предприятията, които продават на българския пазар, биха предложили по-високи цени, за да компенсират високите цени на електроенергията със завишаване цената на стоките и услугите, които те предлагат.
Инфлацията в страната през май е 15,6%, което е два пъти по-висока от средноевропейската. Ако обаче цената на електроенергията се повиши около 2 пъти и повече, бизнесът очаква ускоряване на инфлацията в подобни темпове до 25-30%.
Ако цената на тока се повиши над два пъти от 1 юли, всички предприятия ще бъдат засегнати от безработица. Главният потърпевш обаче ще се окаже българската индустрия. Тя генерира 80% от българския износ, като в нея е заета огромна част от българските работници и служители. "Българската индустрия ще стане неконкурентна, тъй като средната цена за електроенергията за индустрията в Европа е 135 лв на мгвч., а без компенсации родната индустрия ще плаща цени от порядъка на 600-700 лв на мгвч", уточни Иванов.
Той предупреди, че загуби ще претърпи и целият български бизнес, за който ще бъде непосилно да продължава да работи на високите цени. Ако прогнозите за предсрочен вот през есента се сбъднат, може да се очаква забавяне на икономиката, отстъпление от заявените реформи в този важен за страната момент, с оглед усвояването на европейските средства, предупреди Иванов.
"Очакваме и стартирането на оперативните програми за новия програмен период 2021-2027, които все още през 2022-ра г. не сме стартирали. Българският бизнес обаче разчита много на тези средства, тъй като те са основните средства за инвестиции. А инвестициите откриват работни места, повишават доходите на населението и генерират икономически растеж".
Интервюто - звуковия файл:
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване, във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..
В програма "Точно днес" разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век. Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик. Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..
Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ Зорница Славова . Изследването анализира доколко..