Обществото е поляризирано и не приема безпринципни коалиции

То е проведено в периода 25 юни – 1 юли 2022г., сред  1017 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Поляризацията е една от характеристиките на общественото мнение в момента, коментира социологът, другото е флуктуация на обществените настроения.

Самите политици също не дават сигнали за търсене на консенсус, с изключение на решението за приемането на "френското предложение" за еврочленството на РСМ.  Разполовени са мненията за и против нови избори. Във всички случаи хората не са склонни да подкрепят конюнктурни коалиции. Негативно е отношението и към прекалената персонализация на конфликтите.

"Разговори от типа кой да се оттегли от лидерски позиции, кой да е начело на антикорупционния орган, как да не се казва кандидатът за премиер не могат да бъдат наречени нито програма за управление, нито генерират работещи решения. Напротив, те затрудняват намирането на изход от ситуацията", каза в обобщение Геновева Петрова.

Цялото интервю с нея е в прикачения звуков файл, а по- долу можете да видите още от данните на проучването.

• Сближаване на електоралната подкрепа между ПП и ГЕРБ. Мобилизацията на симпатизантите на Продължаваме промяната, като реакция най-вече срещу свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в последствие - на правителството, води до преодоляване на регистрирания в предишни проучвания спад в  подкрепата й и частично възвръщане на позиции.

• Силно поляризирано обществено мнение между опцията „ново правителство в сегашния парламент“ (49.5%) и предсрочни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на правителството в оставка, както и хората без ясни политически предпочитания,  са „за“ сформирането на ново правителство, докато симпатизантите на опозиционните партии  - „за“ предсрочни избори.

• Поляризация и по оста „каква управленска коалиция би се справила по-добре с управлението на страната“. Преобладават предпочитанията към коалиция около ПП (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ постепенно успяват да излязат от изолация – едва 6 на сто по-малко (25.2%) смятат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната ситуация. Малко над 20% биха предпочели съвсем различна алтернатива. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция около ГЕРБ, а онези, които поставят акцент върху корупцията  и нейното отражение върху икономическите процеси – обединение около ПП.

• Разколебаване на подкрепата за президента. Острите сблъсъци на партиите от управляващото мнозинство и на правителството в оставка с президента Румен Радев водят до оттегляне на доверието към него сред част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в държавата, положителните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а отрицателните нарастват със 7.
• Много по-поляризирани в сравнение с преди година са и оценките за това, дали президентът съдейства или не за решаване на политическата криза в страната. 43.9% смятат, че спомага за преодоляването й, а 36.5% са на обратното мнение. Ръстът на негативните оценки точно по този въпрос поставя в по-слаби позиции евентуално служебно правителство на Р.Радев, от което се очаква да бъде медиатор в кризата, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията сред симпатизантите на ДБ, които се доближават по отрицателни оценки до тези на ГЕРБ.
• 
  

• Слабо подобрение в рейтинга на правителството в резултат от сплотяването на неговите привърженици след гласувания вот на недоверие от опозицията. След драматичния спад през април, подкрепата за правителството през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), но негативните оценки (45.8%) продължават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките областни центрове и извън тях, сред работниците, малкия и среден бизнес.

• Без съществена динамика в доверието към политическите лидери. Двамата съпредседатели на ПП – Кирил Петков и Асен Василев имат практически едни и същи рейтинги – ок. 23% доверие и ок. 46% недоверие. Много активният през последния месец лидер на ГЕРБ Бойко Борисов покачва с 1% положителното отношение към себе си (до 20.2%), но запазва висок дял негативни мнения (57%). С 18.6% доверие и 48.4% недоверие Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена промяна има при други трима лидери. При Христо Иванов – в позитивна посока; ръст с 2 на сто в позитивните мнения  и много сериозен спад (7 пункта) в негативните. При К.Костадинов и Сл.Трифонов е налице ясно изразен негативен тренд. Лидерът на Възраждане губи 4 на сто доверие (до 13%), а на Има такъв народ – 5% (до 8.5%).

• И настоящото, 47 Народно събрание, не успява да се откъсне от печалните рекорди на предишните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от анкетираните, отрицателно – 60%. Логично, малко по-високo е одобрението сред симпатизантите на управляващата коалиция, но и при тях не надхвърля 15 на сто.

• Отпадането на българското вето над започването на преговори на Северна Македония с ЕС не води до предвещаваните от мнозина анализатори обществени катаклизми. Изследването показва, че след вота в парламента на т.нар. „френско предложение“ 42% от анкетираните одобряват вдигането на ветото срещу 53% неодобряващи. Тази рязка промяна в сравнение с настроенията преди няколко месеца ясно показва, че отговорното политическо лидерство е в състояние да доведе до успокоение в обществото и еволюция на обществените нагласи.

Водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи кризи и усложнена геополитическа обстановка, предизвикват изключителна мобилност на и без друго крехките обществени и политически настроения. Измерените към момента електорални нагласи са при едва 38% изразили желание да участват в изборите. Общественото мнение по актуални въпроси ще остане поляризирано и през следващия политически сезон, а наблюдаваните силни електорални флуктуации се очертават като най-трудното препятствие пред сформирането на устойчиво политическо мнозинство.