Проучват храма в Златния град край с. Васил Левски

Министерството на културата отпусна 40 000 лв. за проучвания на Златния град на древните траки до карловското село Васил Левски. Това е цялата сума, поискана от държавата от ръководителя на екипа доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив. 

Очаква се работата да започне в началото на септември и да продължи един месец. 

Тракийският селищен център край село Васил Левски, известен като Златния град, е датиран към VI-V-ти век преди Христа. Педполага се, че това е първата столица на одрисите. 

Градът е с площ 40 декара, а укрепената част от него е 10 декара. Засега е проучен само 1 дка от укрепената част.

Там миналата година беше открит храм с внушителни размери 8 на 8 метра. Това е най - представителната сграда в обекта и проучването й ще продължи тази година, съобщи пред Радио Пловдив доц. Костадин Кисьов.

Предстои проучването на храма отвътре. Ще се изследва как е построен, каква е височината му, очаква се да бадат открити и останки от олтар. 

Тази храмова посторйка е била покрита с керемиди със златисто покритие и оттам дойде нарицателното име Златният град, обясни археологът. По думите му, керемидите са били лакирани с така нареченото „котешко злато“ и се забелязвали отдалече. 

Керемидите са огромни - всяка е с размери 70 на 60 см и дебелина от 3 до 5 см. Това са най - големите керемиди в античността, заяви доц. Кисьов. Археолозите разполагат с две цели керемиди и близо два самосвала фрагменти от керемиди. 

Технологията на изпичането на тези керемиди не е позната по това време в Тракия. Затова доц. Кисьов смята, че специално за този храм керемидите са доставени отвън. Възможно е да са внесени от Аполония, Месемврия или от други занаятчииски градове, произвеждащи строителна керамика.

Геофизичните проучвания на терена са показали, че близо до храма има още две постройки. Те обаче все още са под земята, на 3 м дълбочина и не са проучвани. Предполага се, че едната от тях е била резиденция на тракийски цар. 

Екипът очаква работата по тези постройки да започне догодина, ако се осигури финансиране и необходимата работна ръка. 

Открити са останките на други три сгради извън укрепената част на града. Според археолозите там са живели обикновените хора, а не владетелят със семейството си. Основите на трите сгради са много малки, изградени са от речни кавмъни и нямат покриви от керемиди. Покривани са с нетраен материал, измазан с глина, обясни археологът.

Разкрити са и близо 40 м от крепостната стена. Тя е внушително съоръжение с ширина 2 метра и височина 3,5 до 4 метра. Двете й лица са изградени от квадри, между които са поставяни речни камъни, споени с калов разтвори.

Тази година археолозите ще проследят цялата траектория на крепостнвата стена и ще проучват западната й част.

Интервюто на Антоанета Петричанска с доц. Костадин Кисьов е в звуковия файл.