Великите европейци - Мефистофел, първа част

Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.

„Не дърпай Дявола за опашката“ е прекрасен съвет. Пробвал съм - знам. Но как може да нанася реални удари един измислен образ, олицетворение на Злото в религиите, един типаж в изкуството, персонифициран, за да прави интересни сюжети? Не знам как, но пробвайте и ще видите, че става. И се чудя колко голям е рискът за мен от този текст. Ако не Му хареса, Дяволът ще обрече душата ми на адски мъки. Ако Му хареса прекалено - Бог ще стори същото.

BNR podcasts · Великите европейци - Мефистофел - част 1

Да, започвам разказа направо с върховната еманация на Злото - Дявола, макар да съм обявил, че ще представя Мефистофел, който се появява с легендата за д-р Фауст чак в средата на 16 век като герой от немския фолклор. Но каква е разликата? И каква е разликата с фигури като Сатана, Луцифер, Велзевул.

Най-общо - Дяволът си е Дявол, а другите са еманации, възникнали в различен обществен, исторически, религиозен, литературен и културен контекст. Кой е по-голям в йерархията, кой е паднал ангел или просто адски демон - трудно е да се определи по няколко причини. Първо, няма подобни герои и истории за тях Стария завет.

Да, Змията, подмамила Адам и Ева, е може би едно от безбройните лица на Сатана, но не е сигурно. А и думата „сатана“ не е име, на иврит тя значи „противник“ и се използва дори за отношения между хора. Чак в книгата „Йов“ думата може да се приеме като име, макар че всъщност е нещо като длъжност. Там Сатана е висш ангел, близък до Бог и натоварен от самия него да подмамва хората към грях, за да ги изпита, а ако се поддадат, да ги наказва.

С други думи, Бог и Сатана играят доброто ченге и лошото ченге. Така че важно е да се помни - имената на всички адски създания и техните истории са по-късни елементи от развитието на демоничния християнски фолклор. В тях се вижда нишка назад до античните митологии. Например Веелзевул се свързва с финикийския бог Баал, а падналият ангел Луцифер е отзвук от историята на Фаетон, който, въпреки предупрежденията, подкарва огнената колесница на баща си, Аполон, но бунтът му води до вселенска катастрофа. Или се визира Дедал, който не слуша баща си, Икар, а с восъчни криле иска да полети толкова високо, че да докосне слънцето.

Втората трудност пред истината за дяволските образи е, че през вековете те са описвани в различни класификации и са им приписвани различни, често противоречиви функции. Михаил Пселос, гръцки монах и философ, говори за 6 типа демони и ги свързва с природни сили. През 15 век анонимен английски автор пък свързва седемте смъртни гряха със 7 конкретни демона. В „Окултна философия“ на Корнелиус Агрипа, появила се век по-късно, Луцифер е Принцът на ангелското въстание срещу Бога. След него идват Бегемот и Левиатан, преки началници на дяволите. После са три дяволски фурии и трима адски съдии, следвани от четирите дявола на четирите елемента, плюс четирите принца на духовете, шестимата автори на всички бедствия и деветте принца на деветте дяволски ордена.

Зави ми се свят, затова ще прескоча направо в модерната епоха, в 1969, когато Антоан ЛаВей издава своята „Сатанинска Библия“. В нея Сатана е „Господарят на Ада“, Луцифер е „Утринната звезда“, носител на светлината, Белиал, което значи „без господар“, носи независимост и самодостатъчност, а Левиатан, Змията на Бездната, е Големият Дракон, който представя първичната тайна. Е, трудно е с тези класации, вероятно дори самите дяволи не ги разбират. Но май няма и смисъл - какво ново ще ни кажат те за природата на Злото? Затова предпочитам да не ровя безкрайно, а да възприема всички тях като лица на един и същи феномен, когото, по дяволите, защо да не наречем с най-популярното по целия свят име - Дяволът.

В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.

В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.

Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.

Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.

Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

BNR podcasts · Великите европейци

Споделете

Великите европейци - Мефистофел, първа част

БНР подкасти:

Среща с поетесата Катерина Василева в “Петното на Роршах“

Почитаме Свети Климент Охридски

Читалища в Пловдив изграждат дигитални клубове

Преге - предаване за света на книгите, 22 - 28 ноември

Наградиха победителите в конкурса "Проф. Иван Спасов"

За Радио Пловдив

Програми

Още