Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.
В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.
В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.
Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.
Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.
Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Повече от 2100 посетители са разгледали изложбите в Градска художествена галерия в Пловдив по време на Европейската нощ на музеите. Постоянните експозиции и временните изложби са видени тази нощ от пловдивчани и гости на града – поотделно и семейно с децата им, за да ги срещат с българското изобразително изкуство. Над 1200 души са посетили..
За фестивала на поезията „Орфей – 2024“ ще говорим в „Алтер его“ тази събота. Наградените поети вече са оповестени, но ще направим това и при нас – като повод да поговорим с организатора на седемте издания Антон Баев. Ще разменим думи и с носителката на големия приз за поезия Мирела Иванова, както и с две от отличените поетеси в две..
В навечерието на големия ден 24 май с Емилия Каменова си припомняме знаковите имена, които Пловдив създава в българската литература. Поглеждаме как литературата вижда Пловдив. Достолепен, могъщ... .. Но защо тогава е живо това наблюдение: "Изкатерили сме се на раменете на великани, а днес приличаме на джуджета". Слушайте "Срещите" в събота..
Чаровна дама, влюбена в музиката и в пътешествията и любим учител на много ученици е Здравка Андреева. За нея кризите отварят нови възможности, а пътешествията – нови срещи и познания. Тя е дългогодишен преподавател по акордеон в Музикалното училище „Добрин Петков“, а след като напуска създава музикалната работилничка „Дади“, в която вече 10..
Антоанета Караиванова-Павлова е родена, живее и твори в Пловдив. Пише поезия и проза. Има публикации в местния и регионален печат, в национални и интернационални сборници и алманаси. Отличавана е в национални конкурси. По нейни стихове са създадени песни, както и химна на Медицински университет – Пловдив /2020/. Член е на Съюза на учените в България..