Така в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив проф. Румяна Коларова коментира регистрирането на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не като коалиция, а поотделно за явяването на предсрочните избори.
Тя добави още, че практиката в Европа показва, че центристките партии се появяват в критична ситуация, но не бива да забравяме, че всеки инцидент е временен.
Според проф. Коларова е рано още да се прогнозира дали бъдещото правителство би заложило на кабинет на основата на експертността или евроатлантизма, тъй като не може да се предвиди категорично кои ще е мандатоносителят и с какъв ресурс от депутати ще разполага в НС.
„Съществената разлика, която можем да търсим е дали ще се възпроизведе ситуацията, която наблюдавахме на предните избори. Тук не е толкова важно дали ще имаме повторение на т.нар. партии на промяната.
Големият въпрос е дали ще се създаде псевдо двублоковата структура – партията на промяната срещу партиите на статуквото. Казвам псевдо, защото като партии на промяната бяха посочени и такива като БСП, които са най-старите в политиката.
Също така и ДБ, защото ключова част от хората й имат история в управлението с участието чрез Реформаторския блок“, коментира Коларова.
По думите й най-страшното в кабинета Петков е бил популисткият характер на лозунга промяна, защото промяната и антикорупционното говорене са празни думи. "Добрият предприемач, не винаги е добър управленец", обясни проф. Коларова.
Тя уточни и че политиката на управление без грам риск, която прилага служебното правителство, също не е добър вариант.
"Реагираха неадекватно на екологичната криза в Искрец. Трябваше да се вземе решение за затваряне на дериватите на електроцентралите. Това не се случва.
Начинът, по който ще функционира служебното правителство ще зададе и контекства, в който ще избираме политици от тук нататък", добави проф. Коларова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...