Той пристигна в авиобаза Граф Игнатиево, където с тържествена церемония бе отбелязана 110-та годишнина от първия полет с български самолет в небето на България, осъществен от летеца Симеон Петров.
По стечение на обстоятелствата и по ред политическо – конюнктурни причини, неговото име десетилетия е било оставено в забвение и се знае малко за делото му като основоположник на българската бойна авиация, завоювала уважението на великите сили през годините, добави днешният командващ на ВВС.
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Останал от рано сирак и поел грижата за семейството си – майка и други по-малки брат и сестра, въпреки това през 1912 г. той успешно завършва летателната школа в Париж. Там той завързва ценни контакти, които по-късно ще окажат неоценима услуга за българската авиация.
По време на обучението си Симеон Петров предлага и придружен от командира на школата Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция. Също така, след внезапна авария на двигателя при друг полет, благодарение на летателното си майсторство, българинът отбелязва и първото дотогава успешно кацане с угаснал мотор, без да се разбие.
Това е единственият случай в историята авиацията дотогава, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа. Заради този подвиг във Франция отпечатват възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Симеон Петров разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Луи Блерио.
Младият летец участва в двете Балкански войни, а след това и в Първата световна война.
След поражението на страната и съгласно жестоките условия на Ньойския мирен договор, през 1919 г. той е уволнен от служба, а наред с другите тежки контрибуции, България е лишена от бойна авиация. Всички налични самолети са конфискувани от победителите, като допълнително е трябвало да бъдат унищожени и всички летища.
Тук на помощ идват приятелските контакти на Симеон Петров по време на обучението му в Париж, чийто френски колеги са се издигнали на високи отговорни длъжности. Така, след неговото настоятелно застъпничество е спасено и запазено основното тогава за България летище Божурище.
Въпреки че е принудително „приземен“, находчивият български „Ас“ не унива, а се заема с различни предприемачески дейности. Отново благодарение на френските си контакти, започва внос и търговия с велосипеди и спортни стоки. С печалбата от тази бизнес, през 1924 г. Симеон Петров основава първата звукозаписна компания „Симонавия“ (идва от каламбура Симеон-Авиатора). Първоначално внася плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България под марката „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София, предшественик на БНР.
Малко известен факт е, че така славният български летец става и символичен основател на „Балкантон“, тъй като през 1947 година неговата звукозаписна компания е национализирана и с това име се преражда в следващите десетилетия. Като оценка за деловите му качества, властите след Девети септември го назначават да я управлява.
Симеон Петров умира през 1950 г. на 61 години. Погребан е в тесен семеен кръг и след това името му е забулено в забвение, чак до наши дни.
За тържеството в негова чест днес в Авиобаза „Граф Игнатиево“ пристигнаха висши военни, ветерани и потомците на Симеон Петров.
Преподавателят във Военна академия „Г. С. Раковски“ Димитър Недялков ще говори за делото на основоположника на родната авиация, след което ще бъде излъчен филм, посветен на бележития български пилот.
Представен бе един от изтребителите МиГ-29, на чийто вертикален стабилизатор е изрисуван неговият лик.
„Ще пазим българското небе и суверенитетът на България въпреки всички трудности, докато дишаме и ни има!“, заяви в словото си командващия ВВС генерал-майор Димитър Петров.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..