Великите европейци - Езоп

Тогава, около 560 г. пр.н.е., Езоп е в Делфи като пратеник на цар Крез - да занесе богати дарове за храма на Аполон. Но Езоп вижда, че свещениците са посветени не на бога, а на алчността си, чрез басни ги укорява, но те преглъщат укора заради даровете. А той прави непростимото - връща златото на Крез. И те скрояват пъклен план - скриват златна чаша в багажа на Езоп, обвиняват го в кражба, бързо го осъждат и бутат от лобната скала в Делфи. Много такива интересни истории се разказват за баснописеца Езоп. 

Проблемът е, че не се знае коя е истина и коя - не, а и дали не са всичките измислени. Нещо повече - не се знае дали Езоп наистина съществува или е събирателен образ, чрез който древните гърци си присвояват баснята като литературен жанр. Подобни кратки иносказателни истории с герои най-вече животни, които разиграват човешки сценки, символизират човешки отношения и водят до човешки и дори божествени морални поуки, има в традициите на Египет, Месопотамия, Индия, всички най-цивилизовани земи, с които Гърция е в симбиоза. 

Да, в басните на Езоп, от които имаме около 350, се откриват заемки от други култури, но в тях има и много оригиналност, стари гръцки езикови и сюжетни пластове. И именно Езоп е името, станало през вековете нарицателно за първия европейски баснописец. Големи изследвания и големи спорове има за истината около Езоп и неговите писания, но, както в много други случаи, изненада е, че не се вярва на древните автори. Херодот първи споменава Езоп, като известен „риторик“, мъдрец и човек на анекдотите и шегите. 

Да, Херодот живее сто лета след предполагаемата смърт на Езоп, но все пак - доста по-близо до събитията, отколкото някой мъдрец от 20 век, който отхвърля нещо, само защото се съмнява. Смята се, че Езоп не записва басните си, няма намерени от тях фрагменти, но и това е произволно - може да ги е записвал, а те да са изчезнали. За сборник негови басни, издаден с образователна цел, се намеква в комедия на Аристофан, автор от 5 - 4 век пр.н.е. Негов персонаж е толкова необразован, че, както гласи текстът, „дори не знае Езоп“. Вече със сигурност сборник с басни на Езоп издава през 4 век пр.н.е. Димитриос Фалиреос, атински политик и философ. Също през 4 век пр.н.е. сам Аристотел, който се отнася сериозно към информацията си, пише, че Езоп е роден през 620 г. преди Христа в Тракия, на Черно море, в тогавашната гръцка колония Месемврия, днес - Несебър. Така че, ето, някой „патриот“ сега вече може да припознае и древногръцкия баснописец Езоп за чист българин 

Също както за Омир, много места претендират да са родина на Езоп. Освен Тракия, говори се за Фригия, остров Самос, Сардис, Египет, дори Етиопия. Сякаш се приема за истина,  че Езоп е роб, преди да бъде освободен и да поеме пътя на мъдрец и автор на басни. За това има силен аргумент от друг античен писател, също освободен роб - алегоричните сюжети, иносказанието, използването на животни, които символизират човешки зависимости и отношения, залагането на подтекст и скрито съдържание, са много типични за робите, казва той. Те не могат открито да говорят против господарите и цял живот ползват онова, което наричаме „езопов език“. 

Според една от многото версии за живота на Езоп, той се замесва в скандал с надзирателя и е продаден на философа Ксантос от Самос. Тук нещата стават леко неясни - или Ксантос оценява ума на Езоп и двамата пътуват, за да опознаят света, или Ксантос е глупав философ, а Езоп го подиграва и дори спи с жена му. Така или иначе, че Ксантос продава роба си на философа Ядмонс, който го освобождава, след което Езоп се прочува с мъдростта си. И как не, щом разказва прекрасни истории като тази за възрастният мъж с две любовници - по-стара и по-млада. По-старата, от срам, че ходи с млад мъж, скубе черните му косми, по-младата, за да не личи, че има стар любовник, скубе белите. И човекът скоро стигнал до плешивост. 

Една от най-интересните книги за Езоп е анонимен роман от 2 век, озаглавен „Животът на Езоп“. Текстът е познат от две версии от 7 век, а после е включен в книга от 11 век, която за първи път събира заедно биография на Езоп и негови басни. Дълго време „Животът на Езоп“ се смята за достоверен текст, но през 20 век е отхвърлен като пълна измислица. В началото на романа Езоп е не просто анти-философ, а същество, което няма много общо с човешкия род. „Езоп имаше отвратителен външен вид, беше безполезен слуга, с голямо шкембе и деформирана глава, чипоносо мургаво джудже с дълги крака, къси ръце, присвити очи и черни устни - истинско зловещо чудовище“. На всичкото отгоре, Езоп не може да говори. Другите роби се подиграват с него - но пък той се оказва достатъчно умен, за да им даде урок. Те изяждат смокините на господаря, а обвиняват Езоп, но той изпива леген топла вода и повръща - никакви смокини няма в стомаха му. 

Скоро обаче обикновеното чудо на доброто променя Езоп. Докато работи на полето, той спасява от беда жрица на Изида, а тя моли богинята да му помогне. Изида му дава не само дара на словото, но и кара всяка от деветте музи да му дадат всичките си знания и мъдрост. Така Езоп вече е много по-умен философ от господаря си. Веднъж градинар пита Ксантос защо плевелите растат по-бързо от неговите растения и Ксантос не знае. Езоп обаче му разказва басня за жената, която се грижи по-добре за собствените си деца от първия брак, отколкото за децата на втория си съпруг от неговия първи брак. Така и земята, казва Езоп, за нея твоите растения са чужди, тя е мащеха за тях, а е майка за онова, което сама ражда“. 

Забележителна мъдрост, нали, със своята метафоричност и силата на аналогията, Езоп дава идеална представа за това как стоят нещата. Да, начинът, по който той се изявява като философ, е различен от традиционните за антична Гърция представи. Както пише един изследовател, ако Платон, Аристотел или Сократ са хора, за които висшата мъдрост е „познай себе си“, то Езоп подхожда обратно, той казва - „не знам“. И като върви от „не знам“ нататък, започва да знае. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: