Дали се очаква Европейският съюз да наложи нови санкции на Русия и може ли да се стигне до ситуация, в която да се забрани на руските граждани да влизат в страни от съюза, това попита Антония Попова евродепутата Искра Михайлова.
Според нея възможните изходи са много, а групата “Обнови Европа“ в Европейския парламент обсъжда резулюция по повод последните действия на Русия - мобилизацията, референдума.
Искра Михайлова подчерата, че е възможно да се стигне до всякакви решения, но не трябва да забравяме нещо много важно -нито една от санкциите, които прилага Европейският съюз, не са насочени срещу руските граждани. Рестрикциите целят да покажат на Русия, че няма да бъдат приети техните действия, както и спране на агресията.
Задълбочаване на ограниченията по отношение на банките, забрана на някои суровини за внос, включително скъпоценни камъни и метали са част от обсъжданите санкции.
На въпроса дали има опасност за сигурността на България, Михайлова отговори:
"Всички трябва да следим внимателно какво се случва в Русия, защото актът на мобилизация въвлича руския народ в тази война. Ние трябва да сме готови за това и мисля, че всички страни, които са членки на НАТО, имат своите планове и трябва да предприемат необходимите мерки. "
Михайлова смята, че вътрешната съпротива в Русия ще се учвеличи след обявената мобилизация. Дезинформацията, която Русия продуцира, според нея изкривява представата за това какво е реалното състояние в страната, но очедно има знаци за несъгласие с решението на Путин в общестото.
Във връзка с предстоящата на 6-и октомври в Прага първа среща на европейската политическа общност, Михайлова коментира, че целта е да има по-сериозен отпор на Русия, но това зависи от позициите на отделните страни. Зависимостта от енергоизточници е голяма и способността на обединените сили да реагират на тази зависимост е от първостепенно значение, смята тя.
Интервюто на Антония Попова с Искра Михайлова може да чуете в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..