„Българската нация се топи с много бързи темпове и тези темпове не са само заради естествени причини, каза Радио Пловдив д-р Жана Цонева, антрополог от БАН.
Според нея оснавната причина е в това, че начинът на живот у нас не е добър и чупи доста европейски рекорди. „Ние сме на дъното на всички възможни класации и нито едно правителство, от изредилите се, не направи нищо, за да смекчи, примерно, удара от пандемията“.
Доц. Цонева беше катогорична, че управленията у нас работят срещу населението, прогонвайки го в чужбина. “Темите на нашите политически елити са корупцията и антикорупцията, политическите междуособици и външната политика, а това не се яде“. Според ния трябва да се направи нещо за хората, да се повдигне тяхното благосъстояние. „Антикорупцията е важа, но не се яде“
Д-р Жана Цонева подчерта, че демографският срив е в основата на намаляващото население в България. „Бедността е основен фактор за смъртността и прогонването на хората от страната“.
Според нея два са начините за борба с тази бедност. „Трябва да има нова данъчна политика, която да помогне на хората, както и работещите да се самоорганизират в синдикални структури, за да изискват повече от работодателите“.
Доц. Цонева подчерта, че всичко това е отсъствало от предиброния дебат, защото ни е налегнала дълбока социално- политическа апатия, за която свидетелства активността при вота.
Икономиката ни работи чудесно и е във възход, коментира д-р Жана Цонева, но тя работа за определени хора – собственици на капитал, бизнес, жилища. „Те получиха таван на тока, помощи и данъчни отстъпки, въпреки че се бориха за либерализация на пазара. Бедните хора не получават нищо и те решават да си търсят късмета другаде. Затова емигрират. Напускат страна, защото тук не могат да успеят“.
Важно е да се разбере, че растежът на икономиката не се отразява директно на стандарта на хората, каза антропологът от БАН.“Няма как да има растеж на населението, докато не се подобрят условията за живот. Тоест трябва да има по- справедливо преразпределение на произведеното, защото ние имаме ней-големите неравенства в ЕС“, изтъкна в заключение доц. Жана Цонева..
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност