Великите европейци - Грегор Мендал

Тези факти и въпроси се знаят. Но кога и кой поставя основите на науката генетика. Не, не са древните гърци. И те, както всички хора от зората на човечеството, са създавали нови сортове растения и породи животни. Но в тази „първична“ генетика се смята, че потомството взима от родителите техните черти, смесени горе-долу еднакво и въпросът не се проучва. 

Чак в средата на 19 век августински монах на име Грегор Мендел, след като 8 години комбинира биология с математика, разбира, че работата с наследствеността е по-дълбока, отколкото всички, включително Дарвин, предполагат. Е, приживе Мендел е неразбран и си отива леко разочарован. Но той знае какво е направил и малко преди смъртта си казва: „Моето време ще дойде“. Времето за оценката на базисните му генетични проучвания идва през 1900, 16 години след смъртта му. Тогава, независимо един от друг, трима учени откриват същите закони на наследствеността, само за да разберат после за малката брошура от 1866 под заглавие „Опити върху растителната хибридизация“, с която Мендел ги е преварил. 

Как всъщност монахът Мендел стига до забележителните си резултати? Ами отглежда грах в манастирската градина, записва резултатите по седемте пункта на изследване, подрежда ги в таблици, смята ги статистически и опитва да ги обобщи философски. На бас, че на манастирските братя пък понякога им е до гуша от граховата супа, сътворена като вторичен продукт от експериментите на техния колега и по-късно - игумен. Защо точно грах ли? Основните причини са, че грахът се отглежда и манипулира лесно, ражда поколения бързо и изобилно, няма чувства и човешки права. 

Представете си изследване за наследствеността при хората - то трябва да продължи няколко века, а и не можеш насила да накараш някоя грозна, но умна блондинка да има деца от глупав, но красив синеок брюнет, само за да проследиш предаването на тези признаци в поколенията. Докато при граха е лесно - смесваш нисък с висок, зелен с жълт, без да питаш и да чакаш дълго резултата. Е, преди да стигне до граха, Мендел експериментира с мишки, които също се плодят бързо. Но останалите монаси възразяват срещу идеята под манастирския покрив живи същества да се отдават на разюздан секс, така че той се мести в градината.

Йохан Мендел, както е истинското име на монаха-учен, е роден през 1822 в немско-езично фермерско семейство от Моравия, Австро-Унгария. На 11 учител, впечатлен от ума му, препоръчва да го пратят в гимназия. После баща му остава инвалид и финансовите дела се сриват, както и здравето на Йохан, у когото се отключват депресии. Все пак, после той учи две години философия, математика и физика в университета в Олмуц и там се запалва по темата за наследствеността. На 22, вместо да се върне във фермата, Йохан става монах в манастир в Бърно и приема името Грегор. 

Манастирът е интелектуален център с богата библиотека, а Мендел не става за пастир на енория - щом види болен или мъртвец, изпада в депресия, така че абатът го ориентира към още наука. За сметка на манастира, Грегор учи философия и физика в Бърно, плюс физика и ботаника във Виена. Междувременно преподава латински, старогръцки, математика и природни науки в гимназия, но не успява да вземе хабилитационния изпит, така че се оттегля зад манастирските стени да ближе рани, докато експериментира с грах и пресмята как наследствените белези се предават на поколенията. 

Проучванията му се отнасят за 7 различни характеристики на растението - височина, цвят и форма на семената, цветовете, шушулките. Той подготвя чисти линии - например от високи и ниски растения - смесва ги и отчита резултата. Оказва се, че в първото поколение едната форма изцяло потиска другата. В случая - високите растения са доминантни, ниските - рецесивни. После растенията от първо поколение се опрашват сами и - изненада - във второто поколение рецисивната форма се връща, но само в около четвърт от случаите, 3:1. Въз основа на експериментите, Мендел формулира три основни закона - закон за доминирането, закон за унаследяването и закон за независимото комбиниране. 

Резултатите са представени през 1865 пред Обществото по естествена история в Бърно, а на следващата година докладът излиза като брошура от около 40 страници. Мендел я разпраща до европейски ботаници, предимно от немско-езичния свят, но трудът му не предизвиква разбиране, още по-малко - ентусиазъм. Освен всичко, това е и заради неточното заглавие, което споменава хибридизация, но не и наследственост. А използването на математика допълнително обърква биолозите. Точно в това нелеко време, Грегор Мендел става абат на манастира и административните дела, плюс болестите, които го спохождат, го отклоняват от научната работа. Той прави малко опити с пчели, но те се оказват агресивни, а монасите и посетителите на манастира се плашат. После изучава наследствените промени при друго растение, но не отчита неговия различен начин на размножаване и резултатите не са същите като с граха. 

В края на краищата, Мендел напълно изоставя науката, когато се оказва въвлечен в тежка административна битка с държавата по данъчни въпроси. Това го изтощава напълно и през 1884 година той е предаден от бъбреците си. След 50 години един критик - има и такива - го обвинява, че резултатите от изследванията му си нагласени. Но ефектът е обратен, критикът всъщност дава най-великата оценка за гениалния учен и баща на генетиката Грегор Мендел, като казва: „Резултатите от изследванията на Мендел статистически са прекалено добри, за да са истина“. Е, истина са - доста ботаници през годините повтарят експериментите на Мендел и потвърждават неговите „прекалено добри резултати“.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: