Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Джонатан Суифт, първа част

През 1726 година, с появата на знаменитата книга „Пътешествия на Гъливер“, Джонатан Суифт поставя основите на модерната европейска сатира. Сравнението с „Дон Кихот“ на Сервантес или „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Рабле веднага показва литература от нов порядък, свят, герои и мислене, чието Средновековие и Ренесанс са вече забравени. 


Тук имаме човешки нагласи, обществени отношения и проблеми от века на Разума, чиито пипала се протягат чак до наши дни. Колкото и да е великан, Суифт също не се разминава с традиционното неразбиране, непризнаване, дори отхвърляне. Но той добре знае какво става и пише: „Когато на света се появи истински гений, можете да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват против него“.

Странно е, но твърдя, че Джонатан Суифт има общо с философията на екзистенциализма. Не, че като мислител излага тази философия в книгите си, а че живее с нея. Например, както признават всички, той е изключителен мизантроп. И според повечето критици не просто мрази света и хората, но цял живот е нещастен заради тази омраза, поради което тя пък се засилва още и разяжда не само творчеството му, а и самия него, като накрая го води до загуба на разума. Грешка. Суифт наистина е мизантроп, но не мрази. И е мизантроп, не заради огромната риба, изплъзнала се от въдицата му в детството, не заради неясноти в семейството или заради боя с пръчка в училище. Това са глупости, които се пробутват на публиката, натоварени с повече психологическа тежест, отколкото имат.

 Истината е, че Суифт кара хубаво, богато на знания детство, чете още на 3, описва времето в училище като „щастливо“, въпреки боя с пръчки. Докато е в университета, ходи с приятели по кръчмите и се закача с момичетата, но взима всички научни степени - бакалавър в Дъблин, магистър в Оксфорд, доктор пак в Дъблин. Толкоз за образователните му нещастия. Някои наричат годините му като личен секретар на сър Уйлям Темпъл „робство“. Да, заплатата му е малка, но живее и се храни без пари в разкошна къща, чете в огромна библиотека, запознава се с най-влиятелни хора, включително с краля, среща своята загадъчна и тайнствена любов. После пък, като декан на катедралата „Св. Патрик“ в Дъблин, Суифт няма кой знае какви ангажименти и се занимава с политически и обществени въпроси. 

Така че кое точно му е нещастното на този живот? Обяснението за негативната нагласа на изследователите е, че те май не схващат разликата между мизантропията като чувство и мизантропията като разум. Да, Суифт, както сам пише, не мрази никой конкретен Питър, Джон или Самюел, а вижда и описва духовната мизерия на човечеството, което има шанс да живее според разума, но не се възползва от него. Писателят го боли - но това не го кара да мрази. Всъщност самите текстове на Суифт, ироничният му стил, начинът, по който води читателя из основите на проблема, за да го хвърли после в шок, са доказателство за истински здрав разум. Великата литература не се създава с бурни чувства, те са за поетите-тийнейджъри. С други думи, и в мизантропията Суифт е преминал трудната граница между участник и свидетел в драмата на живота, която се вихри наоколо.

В живота си Джонатан Суифт всъщност стига до базата на езистенциализма, която Карл Ясперс нарича „Модерната храброст“ и формулира така: „Да живееш, дори когато всичко в теб крещи да не живееш“. Базата е развита от Албер Камю, който в есето „Митът за Сизиф“ стига до край: „Трябва да си представяме Сизиф щастлив!“ Да, трябва да си представяме също и Джонатан Суифт щастлив. Поне през повечето време. Поне докато през 1728 година неговата любима Стела си тръгва от света и го оставя сам, а той започва постепенно, а след 1738 - все по-бързо, да потъва във вътрешното си небитие, за да мине 7 години по-късно и отвъд. 

Ако сега ни гледа отнякъде, Суифт със сигурност се радва, но и се изненадва, че историите на Гъливер още се издават и четат. Да, те продължават да са най-продаваната ирландска книга по света, въпреки мизантропията. Със сигурност обаче той би се изненадал и от още нещо - че разумната му мизантропия не е стреснала никого и родът човешки живее все така неразумно. Сякаш наистина прилича на човекоподобните „яху“, срещнати от Гъливер в чудната страна на хоинъмите, умните коне, изградили щастлива цивилизация на далечен остров насред безбрежния океан на живота. На острова, наречен Ирландия, се ражда и писателят Джонатан Суифт, нищо, че е англичанин. Той обича и двете страни, но, изправен пред екзистенциален избор, избира Ирландия. 

Суифт - баща, който е дребен служител в съда, се жени за Абигейл Ерик, дъщеря на свещеник, и явно любовта им е голяма - не им пречи, че тя няма зестра. Но бащата умира на 28 и оставя жена си без пукната пара, с щерка на ръце и бременна с малкия Джонатан, който се ражда 7 месеца по-късно. Действието се развива през 1667, а скоро след раждането кърмачката заминава с бебето за Англия. Къде ходи и какво прави, не е ясно, но го връща на майка му след 3 години като дете любопитно, умно и научено да чете Библията. Тъкмо майка и син се събират, тя пък заминава за Англия и го оставя на чичо му Годуин. Той е впечатлен от малкия и още на 6 го праща в колежа в Килкени, прочут с качеството на образованието си. На 15 Джонатан постъпва в Тринити колидж, Дъблин, където учи логика и философия, езиците и литература. В колежа той го удря на живот по кръчмите и, както срамежливо пишат биографи, „много флиртува“. И

зглежда Суифт просто е открил сладостите на секса и се скъсва да им се радва. Той е така силно пристрастен, че се прочува и информацията стига до майка му. Тя го съветва да се укроти, а той казва да не се тревожи, страстта му не е болестна и ще отмине от самосебе си. Всъщност Суифт, макар да намалява темпото, остава умел във флирта. Той е добре приет от жените в светското общество, а и по-късно, вече като свещеник, в обсега му има поне една красива и интелигентна  девойка - макар обикновено да не е ясно какви всъщност са отношенията им и докъде точно стигат те. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Благотворителен концерт организират в Пазарджик

В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..

публикувано на 25.11.24 в 09:51

Преге - предаване за света на книгите, 23.11. - 29.11.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А, Хермес, 2024. Павел Вежинов. Улица..

публикувано на 25.11.24 в 08:37

Почитаме Св. Климент Охридски

Православната църква отбелязва днес паметта на Св. Климент Охридски.  Той е един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.   Основател е на Охридската книжовна школа.  Българската православна църква го  тачи като един от Светите Седмочисленици. Имен ден празнуват..

публикувано на 25.11.24 в 07:49

Венета Нейнска поставя начало на европейско турне в Пловдив

Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне  „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.  Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер,  Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..

обновено на 23.11.24 в 07:30

В "Срещите" разговор за кенсъл културата

За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава?  А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.

публикувано на 22.11.24 в 10:23