Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Дъжд / Сняг
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно
Дъжд