Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
Разходът на топлинна енергия ще се изчислява по нови правила, след като и българският, и Европейският съд отмениха използваната досега формула. Не разбирам защо трябва да се прави драма от тези решения, вместо да се търси на-лесния начин, коментира за БНР Пловдив енергийният експерт и бивш зам.-министър на енергетиката Еленко Божков. По думите му..
Не е редно през бюджета на здравната каса да се заплаща труда на медицинския персонал, заяви адвокат Пламен Таушанов член на Надзора на Касата от квотата на пациентските организации, който единствен е гласувал "против" параметрите на бюджета на здравната каса за 2026 г. Подчерта още, че това е незаконосъобразна практика, която продължава вече..
Сериозно напрежение назрява около проектобюджета за следващата година – това предупреждава Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ в интервю за Радио Пловдив. По думите му решенията за минималния осигурителен доход и увеличението на осигуровките са взети без обсъждане с работодатели и синдикати. „ Нямаме постановление на Министерския..
Как приключва годината за Старинен Пловдив, разговор с проф. Елена Кантарева-Дечева , директор на общинския институт. За ремонтите на знакови къщи в Стария град и за новите проекти, които ще следим и догодина. "Най-важният проект за реставрация беше знаковата къща "Недкович" в Стария град", каза проф. Кантарева. Тя припомни, че сградата не е била..
Социологът Евелина Славкова от агенция Тренд коментира политическата ситуация в момента, предстоящата ротация на председателя на Народното събрание и мотивите зад действията на ГЕРБ на фона на тежка криза в управляващото мнозинство. Според нея след управляващото мнозинство са успели да излязат бързо от тази криза и то само с една промяна -..
Разкъсана облачност
Ясно