Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Разкъсана облачност