Хайку на Владислав Христов беше отличено на Мемориалния конкурс, посветен на Башо, в Япония. Второто отличие е свързано с международното хайку издание „Frameless Sky”, което e посветило своя 16-ти брой на войната в Украйна. Цанка Шишкова е другият наш представител, отличен от изданието. „Frameless Sky“ се разпространява и в DVD формат, като 80% от приходите получени от броя ще бъдат дарени за децата на Украйна.
Мемориалният конкурс, посветен на Башо, е най-старият конкурс за хайку и в него участват стотици поети от цял свят. Тази година се проведе неговото 76-то издание. Той се организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, намиращ се в родния му град Ига, префектура Мие. Башо е бащата на хайку поезията.
Отличеното хайку на Владислав Христов е :
урок по биология
човеците коленичат
пред една мравка
„Човекът и природата са в едно общуване. В случая аз казвам, че човек счита себе си за най-великото творение, но в определени моменти му се налага да коленичи пред мравката. Тя също е творение на природата и тук няма по-малки и по-големи, по-важни и по-маловажни. Ние всички сме едно и трябва да осъзнаем, че човек е необходимо да живее в хармония с природата. През последните години, човекът се е отделил от нея и счита себе си за абсолютен господар. При мен текстовете идват моментно и бързам да ги запиша, защото в следващия миг всичко изчезва. Те са като мълния, която проблясва“, казва Владислав Христов.
Има два големи конкурса посветени на поета Мацуо Башо. Единият е Мемориалният конкурс, а другият е в Токио, който хайку поетът Владислав Христов спечели преди две години. Той е посветен на мястото, на което Башо е писал своите стихове. Това е една малка колиба, направена от бананови листа. Башо, всъщност, означава „бананов лист“.
„Хайку е поезия, която е най-вече реагираща поезия. След като пандемията, през последните две-три години беше основна тема на хайку пишещите хора, сега това е войната в Украйна, тя ги инспирира“, споделя Владислав Христов за своето хайку, включено в международното издание „Frameless Sky”.
„Примерът, който дава хайку общността е важен. Макар, че войната е само там не можем да си затваряме очите за онова, което се случва, защото тя засяга целия свят. Поезията като жанр, който е винаги актуален по отношение на процесите и събитията, които съпътстват човечеството и този път показва, че хората от цял свят могат да бъдат солидарни с това голямо нещастие“, допълва хайку поетът.
Владислав Христов, гостува в предаването „Вход свободен“.
Чуйте още, в прикачения файл.
Цвета Марова открива днес изложбата "Асертивно" в галерия "Сигна". Това е нейната третата изложба в галерията. Свободолюбива, непредсказуема, експресивна... Такава е и живописта й. Образите, вплетени в нейните колоритни композиции, са с прелестен небесно-земен произход, изплуващи сякаш от дълбините на Вселената и водещи обратно към нея...
"Точно днес" с писателя Николай Терзийски говорим за най-новата му книга, която той нарече " Родиния ". Премиерата ще е на 14 май в София, а месец по-късно и на "Пловдив чете". "Родиния" е книга пътуване и книга завръщане. Сборник - роман от 16 истории, посветен на завръщането към себе си. Така го описва и редакторът на книгата Борис Минков...
Изложба с издания на литературния историк и изследовател Стефан Памуков се открива днес в централната библиотека на Пловдивксия университет "Паисий Хилендарски" . Неговото литературно наследство включва близо 30 заглавия плюс многобройни публикации в периодичния печат. Още като студент Стефан Памуков започва да събира епистоларното наследство..
През 1902 година маестро Георги Атанасов създава Оркестърът на 21 Стрямски пехотен полк в Карлово, днес Оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Негов диригент повече от 10 години е капитан Йордан Илиев, с когото разговаряме в празничния 6 май. Ние сме музиканти, но и военни, ходим на стрелби, имаме строева подговка, разказва капитан Илиев...
В началото на януари 1896 година една фотография е публикувана в най-големите вестници по света и за дни обикаля земното кълбо. Това е снимка на невидимото. Изображението представя изящна женска длан, но без плътта по нея – виждат се само костите и венчалния пръстен. Ръката принадлежи на Анна Берта Лудвиг, съпруга на немския учен Вилхелм Рьонтген. Той..