По българските земи е имало шамани. Възродената от проф. Николай Овчаров хипотеза вече е призната от световната наука. Тя е защитавана през годините от неговия баща проф. Димитър Овчаров, от академик Веселин Бешевлиев, от Живко Аладжов и други учени. Тази теория за тюркския произход и за шаманизма в частност, беше завоалирана през последните години, разказа проф. Овчаров. Докладът му обаче "Ранният български шаманизъм" бе представен наскоро на 5-ия конгрес по степна археология на Евразия в Казахстан и беше приет с изключителен успех.
Според привържениците на тезата има рисунки от старите български столици - Плиска и Велики Преслав от края на 9-ти и началото на 10-ти век, които беспорно доказват тезата за шаманизма. Особено едно от изображенията е на танцуващ шаман с животинска маска, с рога, с характерното за шаманите дейре, каза ученият.
"Преди години беше безспорно, че изображението е на шаман, но през последните десетилетия се появиха отрицатели. Истината е, че тезата за шаманизма бе отричана през последните 30 години. Така стигаме до въпроса каква религия са изповядвали прабългарите. Дали това са тюрските култове, иранските или зороастризма или митраизма – ето това са нещата, които бунят ума на учените. През последните години преобладава иранската теория, но се оказва, че тюрките далеч не са забравени", каза професорът.
Според него прабългарите в своя дълъг път от Централна Азия до Европа в продължение на 4-5 столетия са минали през различни страни, като са възприели части от културата и религията на народите, с които са общували, включително и иранската култура. Мадарският конник е доказано, че е с персийско влияние. Религията на прабългарите
е синкретична – тюрски, ирански заемки, а по- късно и християнски. Това обединение на различни култуве при прабългарите е в основата на шаманизма, обясни Овчаров.
В същото време той е категоричен, че трябва да се разграничи почитането на бога Тангра от шаманизма, защото Тангра е тюркско божество.
В първото априлско издание на предаването Клуб "Неделя" гостува популярния и обичан актьор от Драматичния театър в Пловдив Петър Тосков. Как и защо е тръгнал по избрания от него път, кои са значимите му и запомнящи се роли в театъра и киното, и дали е лесно да бъдеш артист в България бяха само малка част от въпросите, на които отговори в ефир...
Зона култура на Радио Пловдив е с гостуването в студиото на Владислав Христов . През март авторът получи националната наградата за поезия "Иван Николов" с книгата му "Пойни птици" (поезия, 2024). В програма "Точно днес" представяме новата му стихосбирка " Маслен нос " от издателство "Ерго". За книгата: „Маслен нос“ е удивителен знак за..
В навечерието на Великденските празници Международният интерактивен музикален фестивал "Тримонтиада" представя за пловдивската публика и гости на града тържествен класически концерт в изпълнение на произведението "Страданието по Йоан" . (The St. John Passion BWV 245) на Йохан С. Бах. Инициатор на музикалното събитие в Пловдив е..
Дружеството на пловдивските художници кани почитателите на изобразителното изкуство на още една изложба, посветена на пролетта. В галерия "Пловдив" в сградата на Общинския съвет ще бъде открита самостоятелната изложба живопис „Вълшебство на пролетта“ на Диана Иванова. Диана Иванова е родена и живее в Пловдив, участвала е в множество сборни..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този - защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слушайте разговора в..