По българските земи е имало шамани. Възродената от проф. Николай Овчаров хипотеза вече е призната от световната наука. Тя е защитавана през годините от неговия баща проф. Димитър Овчаров, от академик Веселин Бешевлиев, от Живко Аладжов и други учени. Тази теория за тюркския произход и за шаманизма в частност, беше завоалирана през последните години, разказа проф. Овчаров. Докладът му обаче "Ранният български шаманизъм" бе представен наскоро на 5-ия конгрес по степна археология на Евразия в Казахстан и беше приет с изключителен успех.
Според привържениците на тезата има рисунки от старите български столици - Плиска и Велики Преслав от края на 9-ти и началото на 10-ти век, които беспорно доказват тезата за шаманизма. Особено едно от изображенията е на танцуващ шаман с животинска маска, с рога, с характерното за шаманите дейре, каза ученият.
"Преди години беше безспорно, че изображението е на шаман, но през последните десетилетия се появиха отрицатели. Истината е, че тезата за шаманизма бе отричана през последните 30 години. Така стигаме до въпроса каква религия са изповядвали прабългарите. Дали това са тюрските култове, иранските или зороастризма или митраизма – ето това са нещата, които бунят ума на учените. През последните години преобладава иранската теория, но се оказва, че тюрките далеч не са забравени", каза професорът.
Според него прабългарите в своя дълъг път от Централна Азия до Европа в продължение на 4-5 столетия са минали през различни страни, като са възприели части от културата и религията на народите, с които са общували, включително и иранската култура. Мадарският конник е доказано, че е с персийско влияние. Религията на прабългарите
е синкретична – тюрски, ирански заемки, а по- късно и християнски. Това обединение на различни култуве при прабългарите е в основата на шаманизма, обясни Овчаров.
В същото време той е категоричен, че трябва да се разграничи почитането на бога Тангра от шаманизма, защото Тангра е тюркско божество.
Младата поетеса Деница Младенова от гр. Бургас стана носител на Голямата награда в XV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, организиран от община Пловдив. Тя получи грамота и парична премия в размер на 2000 лв. за дебютната си книга „Първи живот“. Това е стихосбирка, която критиците вече определят като явление. Редактор е преподавателят по..
През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории. Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения. Защо? Ами защото Управителят е вечен, както е вечно времето и човешкия род. Но променя ли се? Слушайте, интересно е.
Авторски концерт с музиката на Христо Йоцов представят в Дома на културата “Борис Христов” в събота. Той е съвместен с Плевенската филхармония и е под диригентрсвото на брат му Борислав Йоцов. В програмата са включени три произведения, които са премиера за пловдивската публика. Това са “Скорпион” – пиеса за кларинет и струнен оркестър,..
Изложба поп арт фигуратив „Сами заедно 1999–2009“ на Цветана Янева-Гумеля ще бъде открита тази вечер в сутеренната зала на експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия. Ще бъдат показани 30 нейни живописни платна, създавани през различни години, но обединени от общо концептуално послание. Те дават ретро поглед към..
Пловдивската галерия "Дяков" показва за първи път изкуството на Борис Желев. Неговата самостоятелната изложба "Археология на спомените" може да се види в следващите две седмици. Те 15-та поред в творческата кариера на художника. Борис Желев е роден в Сливен през 1961 година. Завършва художествената гимназия в Казанлък и специалност "Живопис"..
Предимно облачно
Облачно