Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Ягелонската династия, I-ва част

В края на 14 век Италия бере първите плодове на Ренесанса, но другаде в Европа на власт са още Средните векове. Особено важи това за земите и народите на Изток, по границата, където латинската култура и католицизмът срещат разпадаща се православна Византия. 

От западната страна на тази условна граница най-голяма сила е кралство Полша, макар като територия тя да е по-малка от днешната. От източната страна на границата пък е Великото херцогство Литва. Географски огледално на Полша и далеч по-голямо от днешна Литва, то включва и цяла Рутения, бившата Киевска Рус, сега - Беларус, Украйна и част от Русия. Между двете страни има конфликти, но и известна близост, която расте с нарастване на външните предизвикателства. 

И през 1385 между католическа Полша и езическа Литва се ражда съюз - странен, но закономерен, труден, но и доста успешен. И, както обикновено, всичко започва със сватба на принцеса и принц. В случая - кралица Ядвига от Полша се омъжва за Йогайло, Велик херцог на Литва. Всичко изглежда просто, но изобщо не е. Династията на Пиастите управлява Полша 400 години - от 972 до 1370. Последният техен крал е Казимир III Велики. Той няма синове и, когато умира, тронът взима племенникът му, унгарският крал Луи I. Той има сериозни планове да се разгърне династично и успява, след дълги перипетии, да сложи на полския престол третата си дъщеря, Ядвига. Когато през 1384 принцеса Ядвига е коронясана за крал на Полша. 

Да, крал, а не кралица - така се заобикаля закона, според който жена не може да управлява. 11-годишната Ядвига е влюбена в австрийския принц Фридрих, с когото е обвързана още на 6. Но плановете се сменят - полският нобилитет намира за по-изгодно да се сключи съюз с Литва чрез брак с младия Велик херцог Йогайла. Разярена, Ядвига опитва да разбие с брадва вратата на краковския замък и да отиде при любимия. Едва я удържат, а после епископът на Краков дълго я убеждава във величието на предстоящата мисия - сватба с литовския херцог ще доведе не само до неговото покръстване, но и до покръстването на цяла Литва, последната езическа държава в Европа. Ядвига е начетено и умно момиче, тя говори 4 езика и като крал строи не само църкви, но болници и училища, а последната ѝ воля е да се продадат нейните бижута, а с парите да се разшири университета в Краков. Така че тя разбира залога и се съгласява. Принцът и принцесата се приближават стремглаво един към друг. 

Покръстването е най-важното условие, което полските благородници поставят, за да има сватба и съюз с Литва. Въпреки опасенията на литовците, че така Полша опитва мирно да присъедини литовските земи, Йогайла се съгласява и подписва договора от Крево. Ядвига остава крал на Полша, Йогайла е неин съуправляващ, но с условие, че наследява полския трон, ако с жена му нещо стане. Така Полша и Литва, макар да не създават изцяло обща държава, правят сериозни стъпки към това. Унифицират се не само религиозните им системи, но и ред закони, специално онези, които уреждат отношенията между краля и благородниците, очертават се принципите и формите на сътрудничество и взаимопомощ, например по време на война или в икономическата сфера. 

Едно от най-големите външни предизвикателства пред уникалния за Европа политически съюз, са тевтонските рицари, които управляват Прусия. Другата опасност е от монголската орда и кримските татари, изгряващата Османска империя, както и апетитите на московското херцогство. През 1386 Йогайла е покръстен в Краков под името Владислав II Ягело. Той спешно строи катедрала във Вилнюс и покръства цяла Литва, с изключение на православните и евреите, които са предимно в Рутения. 

Владислав Ягело поставя основите на полско-литовската държава, която е най-голямата в Европа. Той слага начало и на една от най-влиятелните и успешни династии, които управляват на границата между Средновековна и Ренесансова Европа - Ягелоните. През 1399 крал Ядвига умира, а Ягело, междувременно придобил влияние, наследява трона и се жени за Ана, дъщерята на Казимир III Велики, последния крал от династията на Пиастите. Следва период на стабилизация и реформи, няколко войни срещу остатъците от монголската „Златна орда“ на юг, но през 1410 се стига вече и до открит сблъсък с рицарите от Тевтонския орден - прочутата битка при Грюневалд. Тя се смята за най-голямата в Средновековна Европа, в нея участват общо около 80 хиляди души, горе-долу по равно от двете страни. Повечето от тях са пехота или лека кавалерия, тежките рицари са малко, но от 250 тевтонски рицари в битката загиват 203, докато поляците губят едва 12 от най-добрите си войни. Битката дава голяма глътка въздух за полско-литовската държава - но все пак столицата на ордена - Мариенбор, не е превзета и Грюневалд не слага точка на конфликтите, които продължават още години. Чак през 1466 Полша получава достъп до Балтийско море. 

Междувременно обаче, основателят на Ягелонската династия, залага и голям проблем, който след около 200 години води до изчезването ѝ - Ягелоните трудно създават законни мъжки наследници. Владислав има дъщеря и с Ядвига, и с Ана, но всички умират. После той се жени за литовската благородничка София Олшанска и се раждат двама сина, но има слухове, че те не са негови. Владислав също има съмнения и е настроен срещу жена си, но всичко се нормализира, след като назначената комисия от благородници провежда задълбочено разследване и напълно оправдава София. 

Така че големият син на Владислав II, ще го наследи като Владислав III Ягело, познатият в България Владислав Варненчик. Малкият пък като Казимир IV ще наследи брат си след неговата смърт в битката срещу турците край Варна.  Но и това наследяване не минава без проблеми. Тъй като в Полша кралят е избираем, още през 1427 част от шляхтата опитва да предотврати избора на кралските синове, с аргумента, че те нямат вече никаква кръвна връзка с Полша. Владислав II преодолява тази съпротива с цената на още някои отстъпки и допълнителни привилегии за благородниците. При едно пътуване през 1434 обаче той настива тежко и умира. Тялото му почива под прекрасен мраморен саркофаг в Краков, а духът му столетия наред вдъхновява Полша чрез звука на катедралните камбани.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Проф. Георги Каприев гостува в "Срещи"- те тази събота

Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи".  Аз си избирам ето този - защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура?  И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан?  Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слушайте разговора в..

обновено на 05.04.25 в 10:44

"...Свят красив и различен..." в изложбата на Анелия Николова

Първа самостоятелна изложба в Пловдив открива Анелия Николова в галерия  Elysium.  Експозицията включва произведения, създадени през последните две години, вдъхновени от музиката на Рахманинов, Бах, Григ, Равел, Вивалди и Брамс, от литературата на Итало Калвино, Милош Църнянски и Ерик-Еманюел Шмит, както и от поезията на Збигнев Херберт...

публикувано на 05.04.25 в 08:32

Великите европейци - Алън Александър Милн

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..

публикувано на 04.04.25 в 12:25

Петя Доненчева открива изложба в ГХГ

Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години.  Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт  с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..

публикувано на 04.04.25 в 06:42

„Диоклецианополис – кръстопът на времето“ започва в Хисаря

Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..

публикувано на 04.04.25 в 05:39