Той обясни, че първо трябва да видят какъв е точният механизм за облагане на петрола –дали на деривати, на петролни продукти или на горива.
„За мен най-удачен е този, който се обсъждаше още пролетта и в Унгария, и в Словакия – за налагане на данък на вноса на руския петрол в размер на разликата между цената на петрола на руския и на международните пазари.
По този начин конкуренцията между различните сортове петрол се изравнява, а приходите вместо да отиват в Лукойл или в съответната офшорна компания Литаско да влизат в държавния бюджет.
От там нататък те могат да се използват както за намаляване цените на горивата, така и за други социални дейности, за покриване на бюджетния дефицит, за каквото реши правителството“, коментира Владислав Панев.
Депутатът от „Демократична България отбеляза, че при законопроекта на ГЕРБ реалното намаление няма да е лев, а ще е стотинки.
Според него основният проблем с цените на горивата е, че те се търгуват на спекулативно високи ставки. Като механизъм за овладяване на спекулата Панев посочи проверки от страна на Комисията за защита на конкуренцията дали има злоупотреба с монополно положение и либерализация на режима на данъчни складове.
„Тогава цената може да падне под 3 лв. при сегашното ниво на акцизи“, каза Панев.
Заявката на ГЕРБ за подкрепа на съдебната реформа, за която настояват от Демократична България, Владислав Панев коментира така:
„Искаме да видим как гласуват ГЕРБ и другите парламентарни групи в пленарна зала по отношение на реформаторските закони, включително и за повече инвестиции в енергетиката и т.н. Иначе заявките от телевизионните студиа ги знаем. Искаме да видим конкретни действия, не приказки.
Ако ни връчат третия мандат, бихме сложили нашите приоритети първо. Рано е обаче да се говори, защото до него има два месеца.
Ако животът на парламента е до края на тази година, той няма да успее да приеме законите по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като по-наши сметки са необходими поне 4-5 месеца“, каза Панев.
На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..