Минимум 52 аптеки, включително 3 денонощни, са необходими в област Смолян, според Областната аптечна карта, която бе представена преди ден. В момента в региона има само 44 аптеки и нито една от тях не е денонощна. Изключително малък е и делът на селските аптеки – в цялата област има само шест аптеки.
Темата коментира в програма "Ден след ден" д-р Мими Кубатева, директор на РЗИ-Смолян, която съобщи че комисия е успяла да се справи с поставената задача в първоначално обявения срок -края на месец октомври и да изготви аптечната карта.
По думите й това е станало благодарение на добрата организация на работа и с отговорното отношение на всички институции.
Относно липсата на денонощни аптеки директорът на РЗИ обясни:
Сами разбирате, че е неприятно да няма такава услуга още повече, че лекарствоснабдяването е част от здравеопазването на хората и ние много съжаляваме, че не съумяхме в областта да осигурим тази услуга. Но в крайна сметка това зависи от самите аптеки. Те са търговски дружества и се оказва, че е много скъпо и трудоемко да осигурят такава услуга при положение, че потреблението през нощта е много малко.
Тя подчерта, че в момента аптеките са частни фирми и РЗИ не разполага със собствен държавен ресурс да организира през нощта да работи аптека. По думите й аптечната карта е първата стъпка държавата да се заеме с решаването и на тези проблеми.
Много се надяваме това да е първа стъпка - като започнем с определянето на минималните потребности от аптеки и специалисти, работещи в тях по области да се направи национална аптечна карта и въз основа на нея държавата да изгради своите политики за осигуряване на равнопоставен достъп на хората до лекарства, обясни д-р Кубатева.
По думите и с тази аптечна карта ще се даде актуалното състояние на аптечната мрежа по видове дейности, минималните потребности относно необходимия минимален брой аптеки и необходимия минимален брой на работещи магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, които да обслужват тези аптеки.
Определянето на броя на аптеките става с помощта на методика от МЗ и според нея например при 40 хиляди души може да има една нощна аптека. Освен това областната комисията обосновано е направила предложенията си, съобразени с спецификите на областта.
Да има териториално покритие поне около областния град и в двата други полюса на областта - към Девин - Доспат и Златоград. И по този начин да помислим за всички хора в областта, т.е в Смолян, Златоград и Девин да има денонощни аптеки. Също така допълнителни аптеки ще има във всички общински центрове като най-много ще са в областния град, поясни директорът на РЗИ.
В момента в 5 села има шест аптеки - в Давитково, Смилян -2 аптеки, Хвойна, Момчиловци и село Върбина.
При определената в становището за областна аптечна карта, минимална потребност от 52 аптеки, включително и 3 с денонощен режим на работа, са необходими минимум 139 магистър-фармацевти и 58 помощник-фармацевти.
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..
„И аз съм българин, каквото има да става – да става“. Това са думите на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, котато е арестуван от четниците съединисти и им предава без всякаква съпротива ключовете на администрацията. Още преди това обаче, предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и..