Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Йоханес Брамс, първа част

Йоханес Брамс, Симфония №1. Както повечето му творби, започва драматично, често оттам, където другите свършват. После прелива към нежна мелодичност – все пак е векът на музикалния романтизъм. И завършва с величествен, но вдъхновяващ трагизъм. 

Правилно казват, че Брамс не търси вдъхновение вън, както е типично за романтиците - в литературата или в живота наоколо. Той е по-класически ориентиран, неслучайно не създава нито една опера, а се отдава предимно на инструментални форми. Литературни текстове ползва, но само в песенното си творчество и в многогласните вокални композиции. Но в същото време музиката му отразява изцяло, сякаш рисува, неговия характер, вади на показ дълбоко скритите мисли и чувства, някои от които той не признава и пред самия себе си. Колкото композиторът е склонен иначе да се крие, да не показва истинската си същност и пред най-близките, толкова в музиката си той заявява открито – ето ме, това съм аз. Брамс и музиката му сякаш са едно същество – сложно и талантливо, но и неуверено, силно наранено, но и способно да превърне белезите в творчески инструменти.

Брамс е един от най-известните композитори от епохата на романтизма, макар че всъщност не е изцяло романтик. Той се познава с Вагнер, Лист и другите фигури в тъй наречената „Новогерманска школа“, но, въпреки че харесва музиката им, не е като тях – и дори влизат в известни конфликти. Когато Брамс представя Първа симфония, някои с възхищение започват да я наричат „Десета“. Тази меломанска шега има предвид факта, че Бетовен пише 9 симфонии, а Брамс в известен смисъл продължава неговия път – ето ви Десета. Но Вагнер например, недоволен, че Брамс не тръгва в неговата посока, се изказва остро - критикува симфонията като проява на музикално безсилие и се заяжда заради откровените заемки от Бетовен, които се чуват. На което Брамс, който всъщност изразява почитта си към гения, като интерпретира негови теми, отговаря не по-малко злъчно: „Ами това всеки глупак може да го чуе“. 

Така или иначе, ясно е, че Брамс е силно класически ориентиран. Заради него дори се ражда изразът „Трите Б“, който насочва към музикалния триъгълник - Бах, Бетовен, Брамс. Но Брамс не е и класик в тесния смисъл на думата - времената са други, публиката е друга, самата музика е друга. Някои го сочат също за предтеча на музикалния модернизъм. И това е вярно, но пак само донякъде - той наистина забива някои жалони на модернизма, но не е истински модернист, не и в смисъла на Шьонберг например. Какво да ви кажа – Брамс е сам себе си и това е може би най-високото признание, което творец може да получи.

Брамс е дете-чудо. Отначало получава уроци по цигулка и пиано от баща си, а първият му учител по пиано се оплаква: „Би могъл да стане много добър пианист, ако не беше непрестанната му страст за композиране!“ Тогава Йоханес е на 7. На 10 дава първия си концерт, като изпълнява Бетовен, Моцарт и Херц. Но учителят му греши – момчето не само има страст към музиката, но обича пианото и и истински перфекционист, така че става изключително добър пианист. Този учител скоро казва, че вече няма на какво да го научи и го праща при Ото Марксен. Марксен запознава младежа с творбите на най-големите класически фигури и подкрепя неговия композиторски талант. В следващите години Брамс изнася доста рецитали, в които изпълнява както класически, така и свои композиции - не са само за пиано, но за камерен оркестър и мъжки вокален хор. За съжаление обаче, по-късно той оценява като незначителни ранните си композиции и изгаря всичко, което е създал преди 19-та си година.

Дали е прав Брамс да бъде толкова критичен към ранните си творби? Не съм съвсем сигурен - и то заради случката, с която името му започва бавно да се прочува. Брамс е на 20, когато отива с препоръчителни писма в дома на Роберт Шуман и му свири свои композиции. Шуман изпада във възторг и веднага вика жена си, прочутата пианистка Клара Шуман, също да чуе младия талант. Така се поставя началото на една от най-романтичните истории в музикалния свят изобщо, но за това после. Самият Шуман, чиято дума се чува навред в музикалния свят, публикува ентусиазирана статия, озаглавена „Нови пътища“. В нея нарича Брамс „човекът, „чиято съдба е да даде израз на епохата по най-възвишен и идеален начин“. И този възторг всъщност е свързан точно с ранната музика на Брамс – която той все пак унищожава. От друга страна, явно може да си го позволи, защото е сигурен, че там, откъдето тази негова музика идва, има още много.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Награда „Чест и слово“ за проф. Кирил Топалов

На официална церемония в Тракийския културен дом в Пловдив ще бъде връчена наградата „Чест и слово“ на професор Кирил Топалов. Тя се присъжда за цялостния му принос към българската литература и култура.  Наградата ще бъде връчена от Нонка Матова, председател на Тракийското дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив и Димитър Янев, съучредител и..

обновено на 31.10.24 в 08:46

Премиера на "Кентървилският призрак" в Кукления театър

Премиерното заглавие на сезона в афиша на Държавен куклен театър Пловдив „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд  ще бъде представен на сцената на театъра.  Спектакълът е определен като представление за семейна публика в категорията представления за възрастни, които се играят в четвъртък от 19 часа.  Режисьор е Елица Петкова.  Сценографи и автори..

публикувано на 31.10.24 в 06:39

Концерт „Български баси за Борис Христов“ в Дома на културата в Пловдив

Държавна опера-Пловдив представя галаконцерта „Български баси за Борис Христов“ тази вечер от 19 часа в Дома на културата. Проектът на Националния музей „Борис Христов“ обединява български оперни театри, оркестри, диригенти и солисти в отбелязването на 110-годишнината от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител. В концерта..

публикувано на 31.10.24 в 06:27

Цочо Пеев участва в Чили с карикатури за AI и обучението

Четирима български художници участват в международна изложба в Чили. Пловдивският карикатурист Цочо Пеев изпраща три свои работи, като и трите са класирани за финалната изложба Humor Sapiens в Сантяго де Чили.  Другите творци от България са  Живко Тенев-Gissen, Александър Симов и Валери Александров.  В изложбата участват 351 артисти от 65..

публикувано на 30.10.24 в 16:00

Представят книга и изложба за българския продуктов дизайн

Националното представяне на книгата "Български продуктов дизайн 2000/2022" ще се състои в културен център Elysium Plovdiv. Също там се открива изложбата "Съвременен български продуктов дизайн“.  Тя се организира от MD - списание за дизайн, интериор и архитектура.  От 14 часа е предвидено официално представяне на изложбата и книгата, а гости на..

публикувано на 30.10.24 в 09:11