Йоханес Брамс е роден през 1833 година в Хамбург. Фамилията му идва от немската дума за вид цвете, а музикалното цвете Йоханес разцъфва рано. В раждането и ранния му живот обаче има обстоятелства, които се отразяват силно не само върху таланта и развитието на композитора Брамс, но върху характера и поведението на човека Брамс.
Първо, баща му, Якоб, е уличен музикант, който свири на много инструменти. Той веднага разбира, че малкият има талант и отрано му преподава музикалните основи на цигулката и пианото. Вторият важен факт. На 20, Якоб се запознава с шивачката Йохана - 17 години по-възрастна, не особено красива, с един крак по-къс от другия, но се залюбват, след 4 години женят и имат три деца. Закономерно или по вселенска ирония, точно на 20 Брамс, също като баща си, се влюбва в неподходяща по-възрастна жена – Клара Шуман. Тя е на 35, майка на 7 деца и съпруга на ментора му Роберт Шуман. Макар те да не се женят, дори когато Роберт умира, Клара е голямата любов на Брамс. Факт три - семейство Брамс, макар че Якоб става музикант в Градската филхармония, е по-скоро бедно. Баща и син свирят по хамбургските кръчми, повечето от които са и публични домове, а там юношата има преживявания, които го нараняват и, макар после да твърди, че белезите само му помагат да е по-силен, остава донякъде осакатен – и в отношението към жените, и като увереност в собствената мъжественост.Когато през 1847 умира Менделсон, учителят Марксен казва на приятел: „Един майстор си тръгна, но друг, по-голям, идва да го смени – Брамс“. Някъде по това време Брамс започва да изнася самостоятелни концерти, а през 1850 се сближава с Еди Ремени, унгарски цигулар-виртуоз, с когото правят съвместни концерти. Три години по-късно, в Хановер, Ремени го запознава с друг унгарски композитор и цигулар – Йозеф Йоахим. Брамс и Йоахим се сближават за цял живот, двамата дори „тренират“ заедно, като си подхвърлят теми, разработват ги и така се обучават взаимно, най-вече, както казва Брамс, „в двойния контрапункт, канони, фуги, прелюдии“. Винаги съм си представял, че страстта на Брамс към унгарския чардаш е плод на вълшебни нощи с някоя необуздана унгарска красавица. Но не, грешка – вдъхновението му си е чисто музикално и той композира знаменитите си 21 Унгарски танци, само защото може. Или защото знае, че ще са наистина безсмъртни.
Йоахим подпомага възхода на Брамс и като му дава препоръчителни писма до Роберт Шуман. Роберт чува композициите му и пише хвалебствената статия, с която го изстрелва на голямата немска музикална сцена. Брамс пък изпада в типично двойствено състояние – хем е доволен, хем е смутен, дори уплашен и пише на Шуман: „Вашата възхвала ще събуди толкова необикновени очаквания у публиката, че не знам как бих могъл да ги задоволя“. Е, не знае, затова просто впряга целия си музикален гений. Издателите вече го търсят и плащат добре, а той пък се престрашава да публикува не анонимно. В същото време, Брамс се сближава много със семейство Шуман, става нещо като осиновено дете, но и се влюбва до уши в Клара. Тя също не е безразлична, а условията за тези чувства са налице и у двете страни. Заради тежките преживявания в бардаците на Хамбург, Брамс съзрява късно. На 20 той още е голобрад, гласът му не е мутирал, но пък е истински дългокос красавец с огромен музикален талант и бъдеще. Клара е красива и умна жена, страхотна пианистка, а и въплъщава дълбокия, може би неосъзнат копнеж на Брамс по спокоен живот на типичен буржоа, който, след работния ден се прибира в къщи, а не ходи по проститутки. Човек, който не е „свободен, но самотен“, както е заглавието на цигулковата соната, посветена на Йозеф Йоахим, чиято трета част е композирана от Брамс.
През 1854 Роберт Шуман, мъчен от музикалните бесове в главата си, прави опит за самоубийство и е въдворен в психиатрия. Клара е бременна със седмото им дете и има нужда от помощ. Брамс се мести в Дюселдорф и е до нея през цялото време. След две години Шуман умира, а дотогава Брамс много пъти вече е признал любовта си пред Клара. И двамата обаче стриктно спазват правилата, той спи на горния етаж, не се докосват дори, макар че огънят ги изгаря. Повече него на този етап, когато пише на любимата: „Иска ми се да можех да ти пиша толкова нежно, колкото те обичам и да ти кажа всички хубави неща, които ти пожелавам. Ти си ми толкова безкрайно скъпа, по-скъпа, отколкото мога да изразя. Бих искал да прекарам цял ден в това да те наричам с мили имена и да ти правя комплименти, без изобщо да остана доволен“. Дали тази страст се реализира в нормални сексуални отношения след смъртта на Шуман? Може би, а може би не. В един момент Брамс и Клара отиват заедно в Швейцария, за да премислят нещата. Какво точно става там, никой не знае. Но е факт, че скоро той си тръгва, тя го изпраща, и всеки поема по своя път, макар че остават завинаги близки, а след нейната смърт през 1896 и той започва да гасне, за да си замине само след няколко месеца.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Изложба с творби на художника Димитър Апостолов се открива днес в галерия "Пловдив". Картините може да се разгледат до 8 октомври, съобщиха от ДПХ. Самостоятелната изложба с графика и рисунки на художника Димитър Апостолов е наречена "Времеви хоризонти". Събитието ще се състои от 18 ч., в галерия "Пловдив", на ул. "Авксентий Велешки" № 20...
Тази вечер от 18,30 часа в Първо студио на Радио Пловдив Олеся Раденкова ще представи своята книга с разкази, озаглавена „Блях“. Авторката е избрала нестандартен начин да презентира своята книга. В студиото на радиото зрителите ще видят видео и ще чуят музика, които подсилват прозаичните фрагменти. „ Странната думичка всъщност е..
В афиша на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ тази вечер предстои изненадата – тайното представление, за което зрителите закупуват билетите „на тъмно“. „Ще пробваме доверието на пловдивската публика. Представлението е ново и много интересно“ – споделя артистичният директор на феста Кръстю Кръстев. Тазгодишното издание на..
Със съдействието на литературен кръг "Метафора " се организира творческа вечер на поета Таньо Клисуров в читалище "Алеко Константинов ". Ще бъде представен юбилеен том избрани стихове "Този живот", с подбор на произведенията от Тоня Клисурова, предговор на поета Георги Константинов. „Този живот…“ на Таньо Клисуров е юбилеен том с избрани..
Излезе от печат книгата на проф. д-р Любомир Караджов „АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в медиите между 55-та и 60-та годишнини на Академията (2000-2024)“. Това е вторият том на публикувания от същия автор през 2020 година сборник с академични събития в АМТИИ между 2014 и 2019 г. Книгите съдържат текстове на проф. Караджов, писани за..