Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Йоханес Брамс, втора част

| обновено на 23.11.22 в 12:05

Йоханес Брамс е роден през 1833 година в Хамбург. Фамилията му идва от немската дума за вид цвете, а музикалното цвете Йоханес разцъфва рано. В раждането и ранния му живот обаче има обстоятелства, които се отразяват силно не само върху таланта и развитието на композитора Брамс, но върху характера и поведението на човека Брамс. 

Първо, баща му, Якоб, е уличен музикант, който свири на много инструменти. Той веднага разбира, че малкият има талант и отрано му преподава музикалните основи на цигулката и пианото. Вторият важен факт. На 20, Якоб се запознава с шивачката Йохана - 17 години по-възрастна, не особено красива, с един крак по-къс от другия, но се залюбват, след 4 години женят и имат три деца. Закономерно или по вселенска ирония, точно на 20 Брамс, също като баща си, се влюбва в неподходяща по-възрастна жена – Клара Шуман. Тя е на 35, майка на 7 деца и съпруга на ментора му Роберт Шуман. Макар те да не се женят, дори когато Роберт умира, Клара е голямата любов на Брамс. Факт три - семейство Брамс, макар че Якоб става музикант в Градската филхармония, е по-скоро бедно. Баща и син свирят по хамбургските кръчми, повечето от които са и публични домове, а там юношата има преживявания, които го нараняват и, макар после да твърди, че белезите само му помагат да е по-силен, остава донякъде осакатен – и в отношението към жените, и като увереност в собствената мъжественост.

Когато през 1847 умира Менделсон, учителят Марксен казва на приятел: „Един майстор си тръгна, но друг, по-голям, идва да го смени – Брамс“. Някъде по това време Брамс започва да изнася самостоятелни концерти, а през 1850 се сближава с Еди Ремени, унгарски цигулар-виртуоз, с когото правят съвместни концерти. Три години по-късно, в Хановер, Ремени го запознава с друг унгарски композитор и цигулар – Йозеф Йоахим. Брамс и Йоахим се сближават за цял живот, двамата дори „тренират“ заедно, като си подхвърлят теми, разработват ги и така се обучават взаимно, най-вече, както казва Брамс, „в двойния контрапункт, канони, фуги, прелюдии“. Винаги съм си представял, че страстта на Брамс към унгарския чардаш е плод на вълшебни нощи с някоя необуздана унгарска красавица. Но не, грешка – вдъхновението му си е чисто музикално и той композира знаменитите си 21 Унгарски танци, само защото може. Или защото знае, че ще са наистина безсмъртни.


Йоахим подпомага възхода на Брамс и като му дава препоръчителни писма до Роберт Шуман. Роберт чува композициите му и пише хвалебствената статия, с която го изстрелва на голямата немска музикална сцена. Брамс пък изпада в типично двойствено състояние – хем е доволен, хем е смутен, дори уплашен и пише на Шуман: „Вашата възхвала ще събуди толкова необикновени очаквания у публиката, че не знам как бих могъл да ги задоволя“. Е, не знае, затова просто впряга целия си музикален гений. Издателите вече го търсят и плащат добре, а той пък се престрашава да публикува не анонимно. В същото време, Брамс се сближава много със семейство Шуман, става нещо като осиновено дете, но и се влюбва до уши в Клара. Тя също не е безразлична, а условията за тези чувства са налице и у двете страни. Заради тежките преживявания в бардаците на Хамбург, Брамс съзрява късно. На 20 той още е голобрад, гласът му не е мутирал, но пък е истински дългокос красавец с огромен музикален талант и бъдеще. Клара е красива и умна жена, страхотна пианистка, а и въплъщава дълбокия, може би неосъзнат копнеж на Брамс по спокоен живот на типичен буржоа, който, след работния ден се прибира в къщи, а не ходи по проститутки. Човек, който не е „свободен, но самотен“, както е заглавието на цигулковата соната, посветена на Йозеф Йоахим, чиято трета част е композирана от Брамс. 


През 1854 Роберт Шуман, мъчен от музикалните бесове в главата си, прави опит за самоубийство и е въдворен в психиатрия. Клара е бременна със седмото им дете и има нужда от помощ. Брамс се мести в Дюселдорф и е до нея през цялото време. След две години Шуман умира, а дотогава Брамс много пъти вече е признал любовта си пред Клара. И двамата обаче стриктно спазват правилата, той спи на горния етаж, не се докосват дори, макар че огънят ги изгаря. Повече него на този етап, когато  пише на любимата: „Иска ми се да можех да ти пиша толкова нежно, колкото те обичам и да ти кажа всички хубави неща, които ти пожелавам. Ти си ми толкова безкрайно скъпа, по-скъпа, отколкото мога да изразя. Бих искал да прекарам цял ден в това да те наричам с мили имена и да ти правя комплименти, без изобщо да остана доволен“. Дали тази страст се реализира в нормални сексуални отношения след смъртта на Шуман? Може би, а може би не. В един момент Брамс и Клара отиват заедно в Швейцария, за да премислят нещата. Какво точно става там, никой не знае. Но е факт, че скоро той си тръгва, тя го изпраща, и всеки поема по своя път, макар че остават завинаги близки, а след нейната смърт през 1896 и той започва да гасне, за да си замине само след няколко месеца.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

платена публикация
"Тримонтиада" представя Великденски класически концерт

В навечерието на Великденските празници Международният интерактивен музикален фестивал "Тримонтиада" представя за пловдивската публика и гости на града  тържествен класически концерт в изпълнение на произведението "Страданието по Йоан" .   (The St. John Passion BWV 245) на Йохан С. Бах.  Инициатор на музикалното събитие в Пловдив е..

публикувано на 07.04.25 в 09:31

Изложба на Диана Иванова се открива в галерия "Пловдив"

Дружеството на пловдивските художници кани почитателите на изобразителното изкуство на още една изложба, посветена на пролетта. В галерия "Пловдив" в сградата на Общинския съвет ще бъде открита самостоятелната изложба живопис „Вълшебство на пролетта“ на Диана Иванова. Диана Иванова е родена и живее в Пловдив, участвала е в множество сборни..

публикувано на 06.04.25 в 08:38

Проф. Георги Каприев гостува в "Срещи"- те тази събота

Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи".  Аз си избирам ето този - защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура?  И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан?  Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слушайте разговора в..

обновено на 05.04.25 в 10:44

"...Свят красив и различен..." в изложбата на Анелия Николова

Първа самостоятелна изложба в Пловдив открива Анелия Николова в галерия  Elysium.  Експозицията включва произведения, създадени през последните две години, вдъхновени от музиката на Рахманинов, Бах, Григ, Равел, Вивалди и Брамс, от литературата на Итало Калвино, Милош Църнянски и Ерик-Еманюел Шмит, както и от поезията на Збигнев Херберт...

публикувано на 05.04.25 в 08:32

Великите европейци - Алън Александър Милн

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..

публикувано на 04.04.25 в 12:25