Учени от катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“ ще представят сборника „Капаните на града“
.В него са включени теоретични, теренни и практически резултати от изследване на градските наследства, към пространства, които от една страна наследяват исторически и културни пластове, но от друга са и места на живо наследство.
Настоящият сборник е резултат от конференция с тема „Нематериално културно наследство: капаните на града“, проведена през ноември 2021 г.
Богатството на подходи и анализи към градското наследство и паметта правят тематичното разнообразие на този сборник. Различните подходи за осмисляне на градското пространство, които авторите развиват в своите текстове, могат да бъдат обособени в няколко тематични цикъла. От една страна градът се анализира посредством наложили се като знакови или значими градски пространства.
Снежана Горянова предлага гледната точка на един археолог към наследяването и промените на градските пространства в София, процеси, разглеждани в контекста на средните векове и османския период. Религиозните места са част от знаковите пространства на памет и наследство. Те са пространствата, които авторката разбира като градски „капани“.
Димо Чешмеджиев предлага сходен подход, но в друга пространствена рамка, тази на Пловдив. Неговият текст проблематизира различните интерпретации, които може да има наследството и честите манипулации на паметта. Той използва за пример как различни автори дават различна информация за мястото, на което се намира църквата „Св. Параскева/Петка“.
Добринка Парушева и Меглена Златкова предлагат един нетрадиционен подход, който се базира на сензорните измерения на градските пространства. В текста на Добринка Парушева паметта и предаването на наследството на квартал Капана е разгледано като акт на споделеното (и споделяно) сетивно знание за пловдивския квартал. Меглена Златкова разкрива връзките между сетивност, памет и нематериално културно наследство.
Друг подход към анализа на нематериалното културно наследство задават Борислава Петкова и Георги Иванов, които представят различни интерпретации и употреби на наследството.
Васил Караджов представя нематериалното културно наследство като част от устната памет, анализирайки градските наративи като открояващи важни моменти от житейския път на човека. Той разкрива как обитателите се свързват с града, в който живеят, чрез значими събития от миналото на общността.
Зорница Драганова представя включването на наследството в културното предприемачество. Нейният анализ се базира на сравнително изследване на случаи (casestudies) от София, Пловдив, Велико Търново и Варна. Елица Стоилова също разглежда преплитането между култура, традиции и нови бизнес модели, които са базирани на традиционно знание и технологии. Тя проследява развитието на крафт бирената култура в Пловдив.
Сборникът ще бъде представен от проф. Мария Шнитер в клуб „Петното на Роршах“.
Кой е Боян Магесник, по- известен като Боян Мага? И защо отказва на Симеон да бъде наследник на короната? Наистина ли е казал "Аз не съм от този свят". Опит да поповдигнем завесата за този дух, казват пазител на България, правим с проф. Дамян Попхристов. С лушайте, интересно е.
Актьорът Христо Мутафчиев е носител на Наградата на Карлово за 2025 година, съобщиха от пресцентъра на Общината. Той получи статуетка „Златната Богиня“ и парична сума от кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов на официална церемония снощи. . Христо Мутафчиев е роден в град Карлово през 1969 година. Винаги горд с корените си, Христо Мутафчиев често..
Нова книга на ИК "Жанет 45", в програма "Точно днес" представяме " Пътна връв " с авторката Наталия Делева . „Пътна връв“ е фин, въздействащ роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия, тя започва да осмисля преживяното..
Теодосий Спасов ще представи новия си проект Balkan moods тази вечер в Малката раннохристиянска базилика, в Пловдив, съобщават организаторите от „Камерна сцена Пловдив“ и международния младежки фестивал „Кръстопът“. Проектът е плод на сътрудничеството и алхимията между петима артисти, които представят нов репертоар за квинтет, отличаващ..
В оспорваната клавирна надпревара на Вторият национален музикален конкурс „Милчо Левиев“ се включиха най-изявените и талантливи млади пианисти в България на възраст между 10 и 25 навършени години. Паралелно със състезателната част на концертния подиум на НУМТИ „Добрин Петков“, талантливите младежи участваха в майсторски класове и творчески семинари,..