Йоханес Брамс и Клара Шуман запазват и дори развиват огромната любов помежду си в следващите 40 години. Връзката им, според повечето изследователи, остава сексуално неконсумирана, макар че и двамата не са безполови същества. След това, пише Едуард Хичман в статията „Брамс и жените“, „негови сексуални обекти бяха само момичета от народа, най-вече платените проститутки“. Е, има и певици, които винаги се навъртат наоколо.
Днес музиката на Брамс е широко достъпна и, да речем – разбираема, негово парче може да се чуе практически на всеки симфоничен концерт. По неговото собствено време обаче не е съвсем така. Да, той става все по-популярен, славата му расте – но говорим най-вече за критиците и средите на истинските меломани. Иначе за най-широката публика композициите му все още звучат странно, различно от всички останали, понякога стряскащо. Известна история гласи, че един критик в англоезичния свят предлага всички зали, където се представя симфонична музика, да имат специална врата, на която да пише: „Изход – в случай на Брамс!“ Колкото и да е шега, тя говори много за истинското отношение на масовата публика. Например в Лайпциг, където местната знаменитост е Феликс Менделсон, хората никога не са харесвали особено неговия по-млад музикален наследник, но и съперник. И когато Брамс представя там своя Концерт за пиано №1, провалът е пълен. В писмо до приятеля си Йоахим той описва конфузната ситуация така: „Накрая три чифта ръце се повдигнаха и събраха много бавно, но от всички страни последва съскане, което ясно забрани подобна демонстрация!“ Този провал сред публиката е съпроводен и с провал сред критиката. „В тази музика идеите се раждат или тъпо, или болезнено…..изключително рядко има органично развитие и логично продължение“ – безцеремонно пише един критик. Това са фактите, с които самият Брамс обяснява развалянето на годежа си с Агате, колкото и нелепо да звучи по такъв начин човек да смесва нещата от живота, с живота на нещата.
През 1865 умира майката на Брамс и той започва да пише своя знаменит „Германски реквием“. Това е творба в седем части, които се представят по различно време, но цялостната премиера е в критичния за него Лайпциг през 1869. Триумфът е огромен, а последвалите концерти в Англия, Швейцария и Русия превръщат Брамс от звезда на германската, в звезда на европейската музикална сцена. В този момент се появяват също първите от неговите „Унгарски танци“, част от колекцията му валсове и песни, кантатата „Риналдо“, както и два от първите му струнни квартета. Все още никой не знае, но Брамс е в разгара на писането и на своята Първа симфония, която е наченал още през 1855 и, със свойствения си перфекционизъм, изпипва до последната нота. Тя се появява на бял свят чак през 1876, но е последвана от още три, които затвърждават славата му на истински наследник на Бетовен. Някъде между тези велики музикални стъпки, Брамс успява да преживее още една странна любов. Той се влюбва в Джули, 24-годишната дъщеря на Роберт и Клара Шуман, но не признава чувствата си, а тя се сгодява малко по-късно. Тогава Брамс пише „Рапсодия за алт“ оп. 53 и я нарича „моята сватбена песен“, когато я праща на своята вечна любов и майка на неслучилата му се съпруга – Клара Шуман.
Годините на най-голяма слава Брамс преживява в европейската музикална столица – Виена. Той се наслаждава на всичко в града и казва на приятел: „Живея в този град, сякаш съм в провинцията“. Брамс вече е богат и може да си позволи глезотии, което и обича да прави. Всеки ден обядва в „Червения орел“, изискан ресторант до катедралата „Св. Стефан“, където се събират знаменитости. Пада си по салата с херинга, обожава телешки гулаш и пилаф, които полива с халба-две бира, а после пие най-фино токайско вино, от което заведението държи буренце само за него. След обяд, Брамс прави малка разходка и сяда в Градската градина за кафе с малък коняк, докато чете вестниците. Да, изглежда като човек на живота, но, от друга страна, Брамс е и много затворен, а с възрастта става и все по-дистанциран от хората. Веднъж му изпращат списък с гости на тържество в негова чест с молба да задраска онези, които не иска да види там – а той задрасква собственото си име. Постепенното оттегляне от живота и хората, води и до пълното му изчезване. През 1896 е публикувана последната му творба – „Четири сериозни песни“. Той я пише, докато любимата му Клара умира, а след това у самия него започват симптомите на една от най-смъртоносните болести – рак на панкреаса. Още приживе Йоханес Брамс казва на приятел, че един ден ще се превърне в акорд и ще изчезне в небето. Така и става.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тази събота СРЕЩИТЕ ви предлагат разговор с Петко Атанасов за предхристиянските вярвания на българите. Един изключителен период, който ни обяснява много. Слушайте. Струва си.
Смолянското село Широка лъка се готви да посрещне млади певци, музиканти и танцьори, които са се записали за участие в Националния фолклорен конкурс. Той ще се проведе днес и утре, а организатор е Националното училище за фолклорни изкуства "Широка лъка". Конкурсът под наслов "Широка лъка пее, свири и танцува" се провежда за шеста поредна година..
Спектакълът „Одисей“ на пловдивския Драматичен театър вчера и днес се играе на сцената на общинския театър в Пирея. Как продължава сценичният живот на този забележителен проект и как го оценява гръцката публика - за това e разговoрът с Десислава Шишманова, автор на едноименния документален филм за спектакъла. „Този спектакъл е феномен, който..
Васко Георгиев определя себе си като "различен" млад човек, ще добавим и много амбициозен. Роден е в гр. Варна, но на 6 годишна възраст се премества в Пловдив. Различно е и детството му. Израства в социални домове за деца, лишени от родителска грижа. По-голямата част от крехките си години прекарва в ДДЛРГ „Рада Киркович“. През 2008г. напуска дома и..
Екатерина Костова ще представи новия си роман „Време. Кръв. Пясък.“ в 6-а аудитория на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ тази вечер, от 18 ч. По време на премиерата главният редактор на вестник „Пловдивски университет“ Тильо Тилев ще връчи на авторката почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на вестника. Новият роман на..