Великите европейци - Анаксимандър

Различни автори говорят за вода, огън, въздух или земя като първични субстанции. Не може да е водата, казва обаче Анаксимандър - тя е мокра, но може да изсъхне, да изчезне, а първичните субстанции не правят така. Същото е с огъня и другите субстанции. И точно в този логичен порядък идва нелогичното му на пръв поглед прозрение, потвърдено, поне засега, от съвременната наука – апейрон, нищото, от което се ражда всичко. Но и това не е всичко. Анаксимандър смята, че нещата възникват, когато се отделят от апейрона, следва цикъл на преминаване на една субстанция в друга и пак се връщат в апейрона, което е и техен край. Запазено е прекрасно негово изречение, което обяснява това: „От каквото възникват всички неща, в същото се превръщат по силата на необходимостта“. 

Първосубстанцията са намира извън времето и „обхваща всички светове“. Да, май според Анаксимандър, нашият свят не е единствен – но той рови, за да опознае нашия, като пише книги по астрономия и география, изследва появата на живота, занимава се с геометрия и практически изобретения. Карл Сейгън отбелязва и друга изумителна идея на Анаксимандър: „Той се придържа към забележителния възглед, че Земята не е увиснала на небесата или поддържана от тях, а стои самостоятелно в центъра на Вселената – и, тъй като е на еднакво разстояние от всички места на „небесната сфера“, не съществува сила, която да е в състояние да я помести“. Да, наистина забележително е преди 27 века да твърдиш, че Земята виси в нищото. Но това налудничаво твърдение още тогава отваря възможност да се обясни необяснимото – къде изчезват звездите и планетите, когато не са на небосклона. 

Ами спокойно обикалят през долната страна на Земята, защото там няма нищо, което да им пречи - колони, вселенска костенурка или безкраен океан, в който Земята плува. Впрочем, Земята, според Анаксимандър, е нещо като консервна кутия – цилиндър с диаметър три пъти по-голям от височината. Отгоре като капак на кутията е самата Земя, чиято форма е кръгла, но не сферична, а плоска. Тя плува в сос - океана, който обаче не пада в нищото. А консервата стои неподвижно, защото е безкрайно добре балансирана в самия център на Вселената.

За живота на човека Анаксимандър знаем съвсем малко, но не толкова малко, че да се съмняваме в самото му съществуване. Диоген Лаерций пише, че е син на Праксиад и цитира Аполодор, който в своята „Хронология“ съобщава, че „през втората година от 58-та Олимпиада Анаксимандър е на 64 и скоро умира“. Сметката е проста - роден е през 610 и умира през 546 г. пр.н.е. Освен философ, той е и политик. 

Твърди се, че маниерите на Анаксимандър са тържествени и ходи облечен в помпозни дрехи. Знае се, че пътува доста, а в един период води колонисти от Милет, които основават Аполония, днешния Созопол. Кога при тази активност има време да пише, не е ясно, но е факт, че оставя доста съчинения – „За природата“, „За неподвижните звезди“, „Геометрично изследване“, „Сфера“, „Карта на Гърция“, „Карта на света“. Нито едно от тях не е достигнало до нас, но те са ни известни от сравнително достоверни източници. Да, повечето идеи на Анаксимандър търпят критики и са наистина погрешни. Но той се стреми да въведе математика и геометрия в изследванията, прави първични опити да приложи нещо като научни принципи, да търси доказателства, изобщо, Анаксимандър е човек, който не бива да бъде отхвърлян с лека ръка, само защото някои от теориите му звучат твърде фантастично. 

Според него например, истинското небе се състои от огън, който е изпекъл и втвърдил небесните сфери. Те са около Земята в три основни кръга – в първия, най-близко до нас, са звездите, във втория – Луната, а най-далеч е Слънцето. Да, тази представа е далеч от реалността, но тя следва определена логика. Всички тези тела светят с отразена светлина от първичния огън и тъй като Слънцето е във външната сфера, тоест, най-близо до него, то затова е и най-ярко, а Луната и звездите всъщност отразяват слънчевата светлина. На небесните сфери има нещо като прозорчета и, когато те са отворени, виждаме телата, а когато са затворени, не ги виждаме. Не по-малко погрешна, но и не по-малко любопитна, е идеята на Анаксимандър за зараждането на живота и на човека в частност. 

В тази сфера той всъщност напипва нещо, даже няколко неща, което някои възприемат като прото дарвинистки идеи. Анаксимандър твърди, че животът се самозаражда, че това се случва на ръба между водата и земята, където водата постепенно изсъхва и че всички земни същества произлизат от водните риби. От риби според него произлизат и хората. И ето как през 3 век от н.е. римският писател Цензориус обяснява нещата: „Анаксимандър от Милет смята, че от затоплената вода и земя се появяват или риби или напълно рибоподобни животни. Вътре в тези животни хората приемат форма, а ембрионите са държани затворници до пубертета. Едва тогава, след като тези животни се отворят, мъжете и жените могат да излязат, вече способни да се хранят сами“. 

Не знам за вас, но на мен подобни чаровно-наивни обяснения за природата на нещата ми звучат твърде интересно. Когато добавим към тях и онези, изумителните - за апейрона например, започва да ми се струва, че Анаксимандър от Милет заслужава да заеме много по-важно място в историята на философията и човешката мисъл изобщо, отколкото засега сме му отредили.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: