Около 71 процента от българите подкрепят членството на страната в Европейския съюз, противниците на общността са 22 на сто. Това показват резултати от проучване на агенция „Екзакта Рисърч Груп“.
Проучването е проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. от „Екзакта Рисърч Груп“ по метода „лице в лице”. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на „Екзакта“.
Евроатлантическата ориентация на българите категорично се препотвърждава в края на 2022 г., коментират социолозите.
Най-високо одобрение за членството ни в ЕС се регистрира сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на „Демократична България“(ДБ), ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“(ПП) и ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на „Възраждане” и на БСП, допълват анализаторите.
Членството на страната в НАТО се одобрява от общо 57 процента от анкетираните. Неодобрение изразяват 31 на сто. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, и на ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на „Възраждане“ и на БСП.
През последните три години одобрението на българите към членството на страната в ЕС се запазва трайно между 71 и 73 процента. Непроменено остава и по-скоро положителното отношение към членството в НАТО, е коментарът на „Екзакта“.
Одобрението към работата на повечето лидери на партии, представени в парламента, се свива през 2022 г., показва още проучването.
През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Все по-рядко българите одобряват лидер на партия, за която те самите не гласуват. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.
През декември най-високи дялове на одобрение са регистрирани за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и за Стефан Янев, председател на „Българска възход“. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите. Следват съпредседателите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев с еднакъв дял одобрение – 19,5 процента. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ е с 15 на сто одобрение, председателят на БСП Корнелия Нинова получава 14,9 процента.
На въпрос „Чия е вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?“, около 27% от запитаните отговарят, че вината е на всички политици и депутати. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят "червените линии" помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.
Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент или са останали извън него.
12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към „Има такъв народ“. 6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов. 3% отправят обвинения към президента. Също толкова - 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи.
Всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори. 14% заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, при това нито от старите, нито от по-новите партии.
Според 7% от българите има хора, които се притесняват от машинното гласуване. Според анкетираните, в провинцията има немалко хора, които трудно се справят с машините и в същото време не вярват на резултатите от вота с тях.
Данните на „Екзакта“ показват, че ако изборите за Народно събрание бяха днес, 25,2% от гласувалите ще изберат ГЕРБ-СДС, а 19 процента – „Продължаваме Промяната“. Трети се нареждат ДПС с 11,5 процента подкрепа, следвани от „БСП за България“ – 10,2 на сто. „Възраждане“ биха получили 8,9 процента от гласовете, „Демократична България“ – 7,4 на сто, „Български възход“ – 5,2 процента подкрепа.
Растящото политическо напрежение и натрупаният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии могат да „отключат” процеси с непредвидими последици при следващ вот. Доколкото при следващи избори изглежда много вероятно избирателната активност да падне под тази на парламентарния вот от 2 октомври, това ще постави на дневен ред въпроса за легитимността на вота, коментират социолозите от „Екзакта“.
Търсят ментори за талантливи деца в неравностойно положение. Сред даровитите младежи са и такива от Пловдив, Пазарджик и Брацигово, които са лишени от родителска грижа или живеят в рискова среда. Инициативата е част от програмата "Скритите таланти на България" и цели да осигури шанс за професионална реализация на талантливите подрастващи. Включва..
След горещите юлски дни август започва с нормална температура за сезона и се очертава да е с максимални температури между 32 °- 36°, коментира в програма "Точно днес" проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Според него за района на Пловдив не се очакват големи горещини, поне до голяма Богородица. " За района на..
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..