Кой пък беше Едуар Мане? – ще попита някой. В отговор ще спомена заглавията само на две негови картини – „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Но преди 150 години този въпрос е невъзможен – всички знаят името на скандалния автор на най-скандалните картини. Те докарват критиката до вой, а публиката – до бяс.
После някои започват – погрешно - да смятат Мане за „баща на импресионизма“, но критиците ги поправят, че всъщност е баща на модернизма. Но, казват пък художниците - преди да лепим етикети на Едуар Мане, трябва да знаем, че той първо е гениален художник. Мане е роден през 1832 в Париж, в богато семейство. Майка му е дъщеря на дипломат, баща му е съдия и висш чиновник в Министерството на правосъдието. Той очаква синът му да учи право, но малкият е калпазанин, в училище не му е интересно, но обича да рисува и талантът му личи. Подкрепя го вуйчо му, ексцентричен тип, който води Едуар в Лувъра и лично му плаща курс по рисуване. Но и тези уроци, заради стила на преподаване, не са му много интересни.
Бащата обаче не е доволен и измисля компромисен за себе си вариант – да прати Едуар в морско училище. Приемните изпити са пълен провал, но заминава на учебно плаване с ветроходен кораб до Бразилия, за да се подготви и да кандидатства пак. На кораба обаче Едуар рисува екипажа, морските пейзажи и в писма описва екзотиката на Бразилия, лудостта на карнавала, красотата на бразилките. Е, освен другото, на 16-годишния юноша му остава споменът за вълшебна нощ с две красиви бразилки, плюс тежък сифилис, който го убива след 35 години. При втория опит във флотското училище, Мане пак е скъсан. Чак тогава баща му се съгласява да учи за художник. По онова време във Франция властва класическо-романтичната традиция, а Едуар се опасява, че в Школата по изящни изкуства програмата е много консервативна, затова постъпва в ателието на Томас Кутюр. Скоро се сблъсква с него и напуска, но се извинява и се връща.
Но вече е регистриран копист в Лувъра и учи най-вече от старите майстори. А през дългите пътувания в Германия, Италия, Австро-Унгария, Испания, Нидерландия и Англия се захласва по Халс, Веласкес, Гоя. През 1856 Мане отваря свое ателие и следва реалистичното движение на Курбе. Най-известната картина от ранния период е „Пиячът на абсент“, но рисува и просяци, улични певци, цигани, борби с бикове. Младият художник, контактен и весел красавец, с вкус за живота, е приет в парижките салони и има приятели от висшето общество и творческите среди. Сближава се с лошота момче Бодлер, от чиито „Цветя на злото“ е идеята за пияча на абсент. Мане винаги търси одобрение и показва картината на бившия си учител Кутюр, който е безпощаден: „Пияч на абсент? Ей така си рисувате гнусотии! Бедният ми приятел, ти си пиячът на абсент. Ти си този, който е загубил морала си!“ Жестока оценка, но през 1859 Мане предлага творбата в Парижкия салон – откъдето също е отхвърлена, въпреки застъпничеството на Дьолакроа. И това е само първото отхвърляне.
През 1861 е първият голям успех на Едуар Мане, в Салона са приети „Испанската певица“ и портрет на родителите му. Междувременно той прави и силно критикувани творби на религиозна тема, но Емил Зола го защитава: „В тях намирам целия Мане, с пристрастията на очите му и дързостта на ръката му. Казано бе, че този Христос не е Христос – и аз допускам, че може да е така. За мен това е труп, нарисуван в пълна светлина, с откровеност и сила. И дори харесвам ангелите на заден план, тези деца с големи сини криле, които имат толкова нежна и елегантна странност“.
Така постепенно идва ред и на голите тела, с които Мане скандално се прочува. Голи тела се рисуват от край време, но класическата традиция изисква те да са част от митологични сюжети, а не да покажеш двама прилично облечени господа, които разговарят, полегнали в парка, а край тях се въртят една гола и една полугола девойка. Можеха да минат за музи, ако сюжетът и персонажите не бяха съвременни - значи са проститутки. Няма значение, че картината е реплика на „Селски концерт“ на Джорджоне, нямат значение нейните художествени достойнства, които, впрочем, нито публика, нито критика, схващат. През 1863 тя е отхвърлена от официалния Салон – но попада в Салона на отхвърлените и вдъхновява група младежи, които скоро стават известни като „импресионисти“.
През 1865 Мане пак пробва в официалния Салон, въпреки предизвикателствата на голата „Олимпия“ и откъм сюжет, и откъм художествена реализация. Тя също е вдъхновена от картини с голи женски тела на Тициан и Гоя. Въпреки всичко, „Олимпия“ е приета в Салона. Но някой умен човек я слага доста високо и публиката, която опитва да я свали и разкъса, не успява. Голият модел и в двете най-скандални творби, а и в много други, е Викторин Мьоран, фантастична рижа красавица, с която, смята се, той има и много по-близка връзка. Нищо, че е женен за бившата си учителка по пиано Сузане Леенхоф. Тя вероятно е любовница на баща му, но с Мане също има паралелна връзка, ражда син неизвестно от кого от двамата, Мане се жени за нея след смъртта на баща си и отглежда сина си – или брат си – като кръстник. И трета жена в живота на Мане дълго е негова муза. Тя е Бърти Морисо, красавица с дълбоки черни очи и немирна коса, единствена жена-художник сред импресионистите. Думата „муза“ няма мъжки род, но да уточня, че, от гледна точка на Бърти, Мане е нейна „муза“. Тя е влюбена в него всеотдайно, дори му позволява да „поправя“ нейните картини, нищо, че после бързо ги връща в предишното състояние. Той също е захласнат по нейната изключителна изтънченост, ум и красота. Неясно остава докъде стигат отношенията им, но после тя се жени за брат му и пише на сестра си, че това е добър брак, защото е близо до Едуар.
Самият Мане е особено дискретен за личния си живот, така че няма точна информация за почти нищо от връзките му. А след години негов наследник, преди да публикува писмата му, ги прочиства от всичко „излагащо“. Бърти обаче е не само е модел, но извежда Мане да рисува навън и му помага да вплете в личния си стил техники от импресионизма. Последната голяма картина на Едуар Мане е „Барът на Фоли Берже“ от 1882. Тогава той е така слаб от съпътстващите сифилиса болести, че едва държи четката, но прави истински шедьовър. Последните дни от живота си художникът Едуар Мане прекарва в неописуеми мъки. Той умира през 1883, на 51, а Едгар Дега, негов приятел и съперник, заявява: „Мане бе по-голям, отколкото всички ние сме предполагали“.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..
Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес. Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..
Да поохладим страстите геополитически с един разказ за Шамбала. Предлагат ви го "Срещи" - те и издателят Валентин Марков. А питането си остава - какво е Шамбала? Тайнствена земя някъде из Хималаите, мистериозно царство, "чиста земя"? Легендите за този кръгообразен град, обкръжен от 8 заснежени планини, според някои, са от хиляди години......