Година за много работа на археолози, историци и рестравратори. Именно за реставраторската професия и предизвrкателствата и дори куриозите в нея разказваме с Никола Стоянов, през чиито ръце няколко десетилетия "минава камъка на древността".
Завършил е скулптура във Великотърновския университет, но цялата му кариера е свързанат с рестарврацията на десетки обекти, сред които Римския стадион и Античния театър, а в последните години античният форум на Филипопол, който нарича археологически парк на града. По негови реставрационни проекти оживяват много частни сгради, има и награда за работата по експозиционното пространство на историческия музей в Стара Загора.
Това, което удивлява е не само майсторството на античните строители, но и естетиката, която те търсят и в най- малкия предмет. Вкус и красота, като в един кладенец, открит на Форум - Запад, чиято горна част се намира строшена на дъното, а сглобена показва прекрасна релефна композиция с бог Дионис, вече експонирана в Археологическия музей.
Сравнението с вкуса на нашето време е разочароващо, казва за работата си по някои проекти реставраторът Никола Стоянов и разказва поучителна случка със скандална завръзка от преди 2 години и развръзка само с морална утеха от миналия декември. Частен инвеститор, купил къща с ценна градска архитектура, първо я събаря, а после не харесва възстановените орнаменти, което е било и изришно изистване на НИНКН. Съответно и не плаща на реставраторския екип. Две годин по- късно ппроектът и озъплнението са с награда от конкурса Сграда на годината.
Към въпроса "Как е възможно?" с три удивителни добавяме и нелепата идея за покриването на Католическата църква с фибран за изолация. За да я видим днес, каквато беше, заслугатата е на Никола Стоянов. В хода на реставрацията той попада и на изгбуен във времето елемент, който вече е на фасадата на катедралата.
Никола Стоянов е е проектант на консервационно- рестраврационните дейности на Източната порта и Небет тепе. С работата на терен по тях свърза в очакването си за новата година. По думите му предизвикателството на Небет тепе е, да се възстановят провидно еднаквите зидове, които обаче изискват различна метотодология, защото са от различни епохи, с различни спойки и градеж. А на Източната порта има толкова много запазени елементи, че предстои възстаноняване на голяма част от пищността на колонадата.
Заедно с вълнението за работата по новите обекти върви и тревогата, че няма последователи в занаята, казва още художникът - реставратор. Младите възстаноявяват най- вече картини и икони, но не и камък, а археологичеки обекти се откриват непрекъснато и очакват специалистите, които да ги съхранят за следващите поколения.
Асоциация на куклените театри АКТ-Унима, България, Асоциация на работодателите в театралната област, Българска асоциация на работодателите в областта на културата и Съюз на артистите в България отправиха апел към министър-председателя, министъра на културата, председателя на Народното събрание и председателя на Комисията за медии и култура...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 01.02.2025 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати” (нови книги) Арт Спигелман. Маус. Баща ми кърви история. Ч. 1 и ч. 2 (графичен роман) 300 стр., ок.10А, Нике, 2025. Александър Дюма. Четиридесет и петимата. 536 стр., ок. 5А, Плеяда, 2025. Цончо Родев. Черният..
Премиерата на новия български игрален филм “ Не затваряй очи ” в Пловдив е тази вечер в Лъки - Дом на киното. Прожекцията е в 17.30 часа. Това е първият български игрален филм, вдъхновен от православна тематика, базиран на едноимения роман на Мартин Ралчевски. Разказва историите на двама мъже – Петър и отец Павел. Съдбите им се се преплитат по..
С ритуал по освещаване и първа литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, ще започне истинския духовен живот на новата църква "Света великомъченица Марина" в Асеновград. Първата копка на храма не направена преди 26 години от тогавашния митрополит Арсений. Богословът и екскурзовод от Асеновград Йвайло Мирчев разказа, че преди години в..
"Два живота" - така се наричат 2000-те страници, живeли половин век в четири машинописни екземпляра. Защо? Коя е авторката Конкордия Антарова? И наистина ли книгата е написана под диктовка на духовни учители? В "Срещите" разказва Васил Пекунов, преводач на книгата. Интересно е, слушайте.