Зимният Кръстовден отваря небето, приключват мръсните дни

На 5 януари отбелязваме първия голям християнски празник за годината – Попова Коледа или т.нар. Зимен Кръстовден. Празникът затваря цикъла на „мръсните дни“, които започват всяка година от 25 декември и продължават до 5 януари. Според християнството това са дните, в които новороденият Исус Христос все още не е бил кръстен.

Традиционният празничен ритуал повелява чрез силата на кръста земята да се изчисти от бродещите в некръстеното време същества от отвъдното и да се подготви за кръщението.

Сутринта свещеникът поставя кръста в осветената вода, за да я покръсти, а после започва да обикаля къщите, за да ги поръси с китка босилек. Ако китката замръзне, годината ще бъде плодородна. Вярва се, че по този начин се прогонват болестите от домовете.

Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се пречистят и потекат отново.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.

На Попова Коледа имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана и техните производни имена.