Великите европейци - Монтескьо

Французите го неглижират от ревност – по бащина линия Монтескьо е английски аристократ, а и оценява като най-добри не френските, а английските закони. „Духът на законите“ излиза през 1748. Монтескьо е на 59 и я издава анонимно. Във Франция тя е приета на нож и е включена в индекса със забранени книги на Ватикана. За сметка на това, в останалата част на Европа веднага става хит. 

Монтескьо е основател на политическите науки, полага основите на френската антропология и на либерализма по света, влияе върху бащите-основатели на САЩ, върху идеите и духа на Просветлението. Френската революция взима от теориите му каквото смята изгодно, но други неща пренебрегва – предупреждението за равенството например. „Принципът на демокрацията се руши не само, когато се губи духът на равенство, но и когато духът на равенство се довежда до крайност“ – пише Монтескьо. Но дейците на „революцията“, за да спечелят масите, внушават, че, тъй като всички са „граждани“, мненията им тежат еднакво. 

Е, самата революционна върхушка се смята за по-равна от другите и се държи точно, както пише Монтескьо доста преди революцията: „Опитът показва, че всеки, който има власт, е склонен да злоупотребява с нея“. „Революционерите“ се разпореждат с всичко, а така загърбват друг основен принцип – разделението на властите. „За да се предотврати тази злоупотреба, е необходимо, по реда на нещата, властта да спре властта“ – пише той в „Духът на законите“. 

Монтескьо дефинира три главни политически системи – република, монархия и деспотизъм. С широк обхват на гражданство са демократичните републики, а с по-тесен – аристократичните. Разликата между монархия и деспотизъм пък е дали има набор от закони, които ограничават властта или е безконтролна. Втората основна тема в „Духът на законите“ е свободата, разбирана най-вече като гаранция за личната сигурност. В деспотична система не е възможно да има политическа свобода. В републиките и монархиите може, но не е гарантирано, трябва да са налице два фактора - разделение на властите и законите да са еднакво валидни. Да, това повърхностно представяне на идеите на Монтескьо не дава добра представа нито за дълбочината на детайлите, нито за блестящата стилистика на книгата.

Той реализира сложните си идеи с лекота и разнообразен писателски подход. Позициите му „против“ робството например са изложени иронично, като списък с аргументи „за“ робството. Разчита, че публиката ще разбере. И тогавашната го разбира. Днешната обаче, смутена от агресивната политическа коректност, не схваща иронията. И се появяват писания, които парадоксално нападат Монтескьо като привърженик на робството.

Шарл Луи де Секондат, барон де ла Бреда и де Монтескьо, е роден през 1689 в семейния замък близо до Бордо. Семейството е аристократично, по бащина линия произхожда от Ричард де ла Пол, наследник на династията Плантагенет и претендент за короната във „войната на розите“. Майката, Мари де Песнел, е от хугенотски род, носи в наследство лозя, земи, замъка ла Бреда и баронската титла. Но за кръстник на сина си те канят градски бедняк, за да не забравя Шарл, че е обикновен човек. 

Малкият учи в католически колеж край Париж и право в университета в Бордо. Когато баща му умира, иска да се ожени и избира девойка със зестра 75 000 ливри. Но тръгват слухове, че има нещо тъмно в нейния произход и работата се разваля. Следващата избраница е Жана де Лартиг, протестантка, красива, но не много умна жена, която му носи 100 000 ливри. Въпреки това, сватбата е скромна - Шарл Луи е скъперник. С Жана имат три деца, направени, казват, повече с разум, отколкото с чувство. Скоро умира и чичото на Шарл – барон дьо Монтескьо, който също му оставя солидно наследство и баронската титла. Монтескьо все повече се ориентира към Париж и литературните занимания. 

Върху живота, характера и творчеството му влияние имат още два фактора – зараждащият се дух на политически промени след смъртта на Луи XIV и нуждата аристократът да се смеси с буржоазията, например - да търгува със земеделската продукция и виното, които произвежда. Той има критичен поглед към съвременното общество и го проявява в „Персийски писма“, първата книга, с която се прочува. Това е сатира, изградена като епистоларен роман – двама персийци пътуват из Франция и споделят впечатления от този странен свят. 

Прийомът да се маскира така личното отношение на автора не е измислен от Монтескьо, но той го реализира въздействащо и като разсъждения, и като стил. „Под формата на писма, където действащите лица и темите не зависят от никакъв предварителен план, авторът добива предимството да добави към романа философия, политика, морал, като ги свърже със загадъчна и донякъде невидима нишка“ – пише Монтескьо в предговора. „Персийски писма“ излиза през 1721 анонимно, но името на автора е публична тайна и скоро почти го приемат във Френската академия. Кралят отказва заради критиките му, но формална причина е, че не живее постоянно в Париж. 

Монтескьо обаче продава адвокатския си офис в Бордо, мести се в Париж и след две години е вече академик. Тогава тръгва на из Европа. Интересът му към социалните и политическите системи е силен и иска на място да види кое как действа. Минава през Австрия и Унгария, Италия, Холандия и засяда за 18 месеца в Англия. Там изследва английските закони и баланса на властите в британската конституционна монархия, приет е за масон и се сближава с английския научен и политически елит. През 1731 се връща в замъка ла Бреда, прави парка си по английски модел и търси да разбере повече за английския си произход. Тогава започва да пише и известните си книги и есета, свързани с политическата история и духа на законите. 

В последните години от живота си Шарл Луи, барон дьо Монтескьо, бавно ослепява и е принуден да диктува. Той умира от треска през 1755 и е погребан в Париж, в църквата „Сен Сюлпис“. Около 40 години по-късно, по време на Френската революция, частично вдъхновена от неговите идеи за свобода, човешки права, законност и либерализъм, църквата е поругана от революционните вандали, а костите на великия мислител изчезват завинаги.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти: