В първия ден на февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. С историческа оценка за времето," чиято страница остана затворена без да бъде внимателно прочетена", и лутането сред съвременните идеологически пристрастия на политиците и гражданите - събеседник Тони Николов - главен редактор на електронния сайт "Портал Култура".
"Някаква промяна в отношението и в оценката към комунистическото минало има, защото се появиха филми от документалисти, появиха се книги. Разговорът обаче продължава най-вече от гледна точка на учебниците, където има някаква промяна, има учебни помагала, но там разговорът за осмислянето на това най-близко минало все още предстои. Затова мисля, че мълчанието в подобни случаи е не по-малко от забравата, защото е ключът към нея", подчерта Тони Николов.По думите му, новото по темата е, че в осмислянето на комунистическото минало вече се намесва и изкуството и то най-вече с участието на младите хора, част от които дори не живеят в България. Все пак не всичко още е разказано, не е обговорено.
Оценката трябва да преминава през паметта, през спомените. "Спомням си как по времето на една международна дискусия немски журналист предупреди, че ще извървим тепърва пътя, която измина Германия след Втората Световна война, когато първото поколение след нея в продължение на 15-20 години не иска да си спомня за това, защото темата е много болезнена с кървавото наследство на хитлеризма, лагерите на смъртта. Но следващото поколение от края на 60-те и началото на 70-те вече започва да задава въпроси на бащите си и големият разговор започва".
Поколението навлиза в тази тема и поема и пасивите от нея." Това се случва с колективното минало, в което е имало подтискане на свободата на Словото, прочитане на архивите и т.н., разправа с определени личности, периодично избликване на прочита на досиетата и т.н."
Днешните поколения трудно правят разлика между понятията "социалистическо" и "комунистическо".
"Дори партията, която днес се нарича социалистическа, трудно прави тази разлика и сякаш не иска да я прави, а приема активите, според тях, на миналото, които за други са огромни пасиви на болката и страданието и когато този разговор не се случва, ще бъде отлаган и предстои. Докато не излекуваме миналото, съвременното състояние на обществото няма да се промени. Сякаш живеем в особен гърч в настоящето - едновременно знаем и не знаем кои сме".
Гражданите са фрустрирани, че не бе съставено Правителство, че политиците не са поели отговорност. Можело е да бъде създадено, ако политиците бяха поели някаква отговорност.
"Притесняват ме процесите на дълбок разпад в българското общество. Сякаш вървим по особено утъпкан път- нищо да не поникне от нищо. Парламентарният дебат днес е много по-различен от някогашния през 90-те. Тогава ми се струва, че имаше повече хора, които поемат отговорност в трудни моменти. А такъв тип истински реформатори, хора, които можеха истински да вървят дори насреща от това, което избирателите им ги подтикват, а не само да се съгласяват с тях, сякаш вече няма. И това е най-големият дефицит на сегашните политици - липсата на усещане за реформаторство и да преведеш днес страната си през такива изпитания, които в светът от времето на Втората световна война не е имал".
Интервюто - звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Разкъсана облачност