В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“.
Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, България в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За важността на проблема и защо на някои наши територии влажните зони са изчезнали и трябва спешно да се възстановят и какви законодателни промени са необходими, за да бъде опазено богатството на България – интервю с биолога Христо Николов от Сдружение „Зелени балкани“.
"Осъзнаването на това, че ние сме много, а планетата ни е малка и ни чакат много тежки проблеми, става през далечната 1971 г., когато световната научна общност, политиците тръгват по пътеката на международното съгласуване и е подписан първият международен договор - Световната конвенция за защита на влажните зони".
По думите на Николов, само с общи усилия можем да опазим планетата, а най-уязвимите и екосистеми са влажните зони. Това са реките, езерата, сладководните крайбрежия на моретата и океаните. Дори и без човешка намеса, влажните зони се променят от 3 до 25 пъти по-бързо от горите, които стотици и хиляди години могат да бъдат устойчиви.
България е една от първите страни, макар и по време на тоталитарния си режим, която е ратифицирала международната конвенция през 1974. Цел на онлайн дискусията е участниците в нея да направят ретроспекция на политиката на управлението на влажните зони в България.
"Поради лошата политика има уникални влажни зони, които дори не са включени в списъка на Конвенцията и това показва, че тази политика е неадекватна".
Николов уточни още, най-голямата влажна зона в България се намира в пловдивското поле - това са големите оризища, които са изкуствен обект изцяло, но заради развитието на поминъка над 80 години те са се превърнали в специфична екосистема с много високо природно значение.
Всички усилия за възстановяване и обявяване на нови защитени територии обаче са направени от неправителственият сектор по международни проекти, а държавата в същото няма адекватна политика за поддържането им, подчерта Христо Николов.
"Държавата трябва да повиши отговорността си към влажните зони и да ги поддържа адекватно и финансово, и нормативно. Трябва да се променят една серия от нормативни условия в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, особено тези, които са свързани с отношението на общините към влажните зони. България като държава, прави много малко от това, което може да направи".
Интервю - звуковия файл:
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали