Причината е, че като се начислят всички допълнителни възнаграждения към основната минимална работна заплата брутната й стойност ще доближава средната в множество области на страната и икономически дейности.
„Например в област Кюстендил към третото тримесечие на 2022 г. средната заплата е 1187 лв., което означава, че според тази методика за определяне на минималната работна заплата тя ще стане над 900 лв., т.е. процентът на средната заплатата към минималната в област Кюстендил ще бъде над 70%.
Това надвишава значително определената пропорция 50% и ще доведе до намаляване на заетостта, увеличаване на безработицата. Ще се увеличат и сивите практики в трудовите правоотношения, т.е. служители ще бъдат назначавани на непълен работен ден, а ще полагат за пълен“, коментира Иванов.
По думите му това значително изкривяване на пазара на труда ще доведе до щети за обществото, бюджета, работниците и предприятията. Той изрази надеждите си, че ако страната ни сформира стабилно правителство, то ще подходи с разум и без политически популизъм и ще определи адекватен механизъм.
Коментира още, че в страната ни липсва разяснителна кампания за еврото, която да обясни какви са ползите и как ще бъдат неутрализирани рисковете. Икономическите анализи показвали, че ползите са повече от рисковете.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...