"Традициите са това, което ни дава да вървим напред, да развиваме историята, живота и поминъка си. Неслучайно в Тракия са били първото вино, митовете за Дионисий, Сабазий и Орфей и както хората обичат да слушат приказки, така и виното обича да ги слуша". Това каза Росица Касабова – собственик на популярна винарска изба край Пловдив – за пътя на трансформация на българското винопроизводство и предизвикателствата пред бранша в новите климатични и геополитически условия.
По думите й, в зависимост от промените, които предстоят, тъй като и природата и животът ни и ние се променяме, винарите и лозарите трябва да проявят гъвкавост.
"За да се промени сортовият състав, защото лозата е трайно насаждение, трябва да се анализират почвите, климатът, за да се получи хубаво вино. Радва ме обаче все по-бързо развиващото се младо поколение, което прави превъзходни вина на световно ниво".
България е променила коренно качеството на нашите вина. Виното е история, култура и средство за дипломация и колкото повече хора се интересуват от това, толкова по-добре.
"В момента са много популярни местните сортове, които носят медали на световно ниво. Това е постижение и се наблюдава в последните години, като се дължи на туризма и на това, че все повече хора са любопитни и опитват и търсят качественото. Нещата са двупосочни: ние ще произвеждаме качество, когато има търсене на качество и обратно - ниско качество, когато няма търсене на качеството, а се гони друг сегмент от пазара, където има големи обороти на ниска цена."
Според Касабова, българското винопроизводство е напуснало нишата на ниското качество и се е запътила смело към нишата на висококачествените скъпи вина.
Войната в Украйна, която е огромен пазар за българското винопроизводство, силно затруднява развитието му. От друга страна, пътищата, които водят към други пазари, минават през Украйна. Войната там е променила и стойността на енергията, от която виното е пряко зависимо. "Водим борба да постигнем добро качество на добра цена, което е много, много трудно в тези условия".
Пазарът, като динамична структура, има своя логистика и когато достъпът до старите пазари е отрязан, борбата на винопроизводителите е насочена към нови пазари. "Това обаче, което няма аналог в Европа - местните сортове, е много ценно и интересно и може да заеме определени ниши. Много от българските винопроизводителите са се ориентирали към осъществяването на такива малки партиди висококачествено вино".
Връзката държава - производители е много трудна. Браншът е свръхрегулируем и това пречи на развитието му. Малко са производителите, които могат да изпълнят всички изисквания за тази регулация. Това обаче не води до намаляване на "сивия" сектор, който заема около 50%. Държавата не полага усилия да намали дела на сивата икономика, защото няма права над нерегистрираните производители. А това прави конкуренцията нелоялна.
Касабова бе категорична, че държавата трябва да провежда целева политика към хората, които внасят в хазната данъци.Тя препоръча още да бъдат умножени и нейните усилия за рекламиране на бранша зад граница.
"Без подкрепата на държавата няма как да бъдем на челните позиции. А ние имаме суровината, имаме базата, България е една прекрасна страна за производство на вино и на грозде".
Интервюто - звуковия файл:
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..