Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Националният празник е призван да сплотява нацията

| обновено на 03.03.23 в 11:22
Светослав Живков
Снимка: Таня Милушева


145 години назад във времето, за да си спомним  историята, поуките от събитията и днешната им  проекция - разговор в програма "Точно днес" с доц. Светослав Живков, историк и преподавател в  СУ" Св. Климент Охридски". 

Националните празници трябва да сплотяват, а не да разединяват нацията.

"В България в последните години за съжаление този празник по-скоро разединява и се използва от различни кръгове, включително за външнополитическа пропаганда. Всеки един празник има около себе си някаква своя митология. 3 март не прави изключение. Безспорно е, че датата е свързана с българското Освобождение. Всички ние знаем още от училище, че на този ден е подписан Санстефанският мирен договор.Това което много хора не знаеят е, че на тази дата договорът, който е подписан е по-скоро предварителен. В междунардно правен план не той, а по-скоро Берлинският договор конституира българската държава", припомни историкът и призова днес тази дълга тема да се остави за обсъждане през годината.

"Тя се отнася до международните отношения от периода от третата четвърт на 19 век, руските амбиции на Балканите, българските стремежи за възстановянае на българската държава и формиране, всъщност на  модерна европейска, демократична държава, не просто възстановяване на държавността", допъли Живков

Той припомни че 3 март е празник, който започва да се почита след Освобождението и в онези години - края на 19 век и първите години на 20 век, поне до Балканските войни, олицетворява идеята и стремежа на българите за национално обединение.

Политическият ни елит преди повече от век и половина и днешният, който точно днес тръгва в поредната предизборна битка. 

"Минали са повече от 100 години. Чисто събитийно има огромна разлика между днешния политически елит и тогавашния . Няма приемственост между тях, най-малкото, заради събитията около 1944 година и месеците след тях, когато комунистическата власт ликвидира докомунистическия български елит, чийто корени са още в самото Възраждане."

По думите му този елит също е имал своите недостаци, той носи спецификата на българското общество в хода на 19 век , но е  естествен елит. Той е бил един проевропейски елит и се  е опитвал да превърне България и бългаското общество в едно модерно и европейско за времето си общество.

" Като съвременици ние трудно може да оценим толкова мащабен феномен като сегашния елит. Ясни са настроенията срещу българските политици в наше време. И не само политици, защото елитът е не само политически. Той е и културен и икономически и т.н. Но и в миналото, ако отворим вестниците от  края 19 век и там настроениятя срещу българския елит не са били особено позитивни. Винги се е търсело критиката и недостаците. И тогава е имало съмнения за корупционни афери и не само съмнения между другото.  От дистанцията на времето обаче става ясно, че  този български елит от 19 век не е бил толкова корумпиран, толкова балкански и тъмен. Вероятно до подобни изводи, относно  нашия съвременен елит, ще стигнат нашите наследници  и потомци след около 100 години, но ние сме прекалено много набъркани в нашата съвременна политика. Всеки от нас има своите политически симпатии и антипатии. Сега, това което не виждам в съвременния елит, за  разлика от онзи елит от 19 век, е чувството за мисия, това, че тези хора трябва да водят българската нация и да служат за  модел и добро подражание".

Каква кампания да очакваме и посланията на политиците ще отразят ли дневния ред на обикновения българин?

"В последните две години и половина сме в една  перманентна предизборна кампания. Вероятно  като слоган и послание едвали ще има някаква голяма разлика спрямо последните избори. Само по себе си не трябва да имаме  свръхочаквания. Предизборното време е време, в което партиите се конкурират по между си и няма как да очакваме някакъв благ тон между тях. Разбира се, не трябва да се преминават някакви определени прагове, които за съжаление през последните години бяха преминавани. Това е и една от причините тези български политици да не формират мнозинство и да не излъчат правителство"

Цялото интервю с доц. Светослав Живков е в прикачения звуков файл.



По публикацията работи: Елена Крушкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Лекоатлетката Пламена Миткова в "Добро утро, ден"

Тази седмица гост в „Добро утро, ден“ е лекоатлетката Пламена Миткова.  Когато е 7-годишна, започва да тренира художествена гимнастика, но след четири години пътят й рязко завива в друга посока. Преориентира се към леката атлетика. Започва да се състезава за    "Локомотив Пловдив" . Състезателка е по скок на дължина. Пламена..

обновено на 15.02.25 в 08:43

Българските вина не отстъпват на другите производители

Пия всякакви вина с хубаво качество, направени с майсторлък и с любов, каза председателят на енолозите в България  Станимир Стоянов . Той уточни, че при дегустация опитните дегустатори могат бързо да определи качествата на виното. "Като се опита едно вино, като му се види цветът и ароматът, може да се даде адекватен коментар", посочи енологът...

публикувано на 14.02.25 в 15:47

Разширява се пазарът на българското вино в чужбина

През 2024 година България значително е разширила пазарите на вино в чужбина, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В Брестовица той участва в зарязването на лозята и празника Трифон Зарезан. Българско вино е изнесено не само в европейските страни, но и в САЩ и страни от Латинска Америка, които са традиционни производители. За този..

публикувано на 14.02.25 в 13:01
Емил Кабаиванов

Искат увеличение на заплатите на общинските служители

От сдружението на общините са поискали да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на общинските служители. Това се е случило по време на срещата с министъра на финансите Теменужка Петкова. Увеличението, за което настояват е с между 20 и 25%, каза пред Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е..

публикувано на 14.02.25 в 11:39

1300 бежанци ще учат български език, 150 от тях в Пловдив

Започна безплатно езиково обучение по български език на над 150 бежанци, които живеят в Пловдив и са в трудоспособна възраст. За страната общата бройка, на обхванатите в проекта, ще достигне 1300 мигранти. Подобни курсове се провеждат в още 3 града в страната  - София, Бургас и Харманли.  Обученията по български език за бежанци в Пловдив..

публикувано на 14.02.25 в 10:34