Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Информационните източници водят до дигитален хероин

„Намираме се в разгорещено политическо време – в национален и общочовешки план. В това време не е много добре за всеки който и да е, да е в политиката. Много ножове са извадени, а знаете, че народната мъдрост звучи „...преклонена главица сабя не я сече“ и не се знае тези извадени саби чия глава ще посекат и колко рани ще отворят.  Нищо чудно хората вече да мислят, че не от противник, а от свой лют предател ще пострадат“. Това заяви психолингвистът Стела Богомилова.

По думите й, Байганювщината вместо да изчезне, се е мултиплицирала и все повече се актуализира. Колкото и да пишат учениците на изпити, че това са критикувани черти, все повече хората започват да вярват, че „политиката я вятър вей“,  „ти ще целунеш едната ръка, аз ще целуна другата...“ Това е пасивно-агресивна, словесно активна политика на неверието.

„Аз говоря за преклонената главица, но все повече хора тълкуват това като безмислена жертва във времена без идеали. Все пак разумните, трезвите трябва да оцеляват и те се отделят все повече от хаоса на политиката и от стихийно взетите противоречиви решения“.

Хората се чувстват объркани и не знаят на кого и в какво да вярват. Те имат нужда от думи, които са израз на някаква вяра, но думите могат да бъдат и жесток нож. Хората се страхуват.

Телевизията обсебва сетивата.

 „Слухът чува едно, възприятието – друго. Преди години мислех хората, които не включваха телевизия, за екстравагантни, за позьори. Сега самата аз съм се отказала от нещо, което на фона на масовата медийна пандемия – от психо- и социо-лингвистично гледище, хората се намират в медийна пандемия и много от участниците изглеждат здрави, но всъщност страдат от тревожни разстройства. Но и обратното – някои по-екстравагантни видимо хора могат да изразят мъдри мисли. Тревожните разстройства показват и това, че се покосяват животи, стига се до биполярност, до компулсивни разстройства, които стават повсеместно на всяка крачка. Тази експресия е динамика. А всяка динамика рискува противоречието да се породи.“

Богомилова подчерта още, че в този истеричен  хаос всички бъркат и вървят надолу към пропаст. „Писателите не са писатели, не защото са глупави, а защото светът отвън, който трябва да бъде описан, оглупява и те се превръщат „в драскачи“, според  обществените възприятия... Нито лекарите са лекари, а „неграмотни касапи“, все по-малко се вярва на институциите,  като масова оценка, учениците трудно възприемат и още по-трудно възпроизвеждат...

И на този фон говорим за избори...За изборите е нужна интелигентна нация. А хората чакат изборите по начин, по който се чака полунощ на Нова година. Малцина обаче виждат избирането като низ от последствия със знак плюс или минус отпред. Както има инфодения, така има и политика, която е пандемична зараза. Информационните източници водят до дигитален хероин, цапат сетивата и засягат най-невинните, младите“.

Това обаче не е последствие от затъпяването на нацията, а поради психологизирането, което днес е свръх нормата.

Цялата предизборна кампания сега се провежда в социалните мрежи от обучени ай ти специалисти. Хората, които подготвят кампанията, нямат нищо общо с политическите възгледи на самата партия, а са професионалисти, които имат точни задачи да събират симпатизанти от профилите и да ги манипулират.

Интересният въпрос е какво се залага срещу избора.

„Къде отидоха дискусиите, сърцатите оратори? В България гледат реалити шоу, сякаш всеки е участник, а не зрител. И покрай това готвим избори... Не е нужна мотивация, хората са подготвени за това – чрез Ковид, чрез фалирали банки, чрез инфлация“.

По думите на Богомилова, отчаяно назначените служебни правителства в българската история са се оказвали и най-работещи. „Служебното правителство няма време да граби, колкото и да е предполагаемо меркантилно, то ще работи по-чисто от заседналите трайно във властта правителства. А когато има  най-големи кризи, тогава се усеща най-неистово необходимостта и вярата от раждането на нова цивилизация“.

Цялото интервю – звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03