Великите европейци - Лорд Байрон, втора част

Ранният му опит в любовта обаче има и друга основа. Твърди се, че гувернантката му Мери Грей не само бие непослушника и му чете Библията, но на 9 започва да идва вечер в леглото му и, както Байрон пише, „да си играе с моя човек“. Това продължава няколко години и, поне отначало, май не му е неприятно, макар че после се превръща в травма. Има мълва за някакво неприятно хомосексуално преживяване с по-възрастен мъж, когато е тийнейджър, а в Хароу, където учи, Байрон пък се заглежда по млади момчета. Това продължава в Тринити колидж в Кеймбридж, където е после и където се занимава повече с джентълменски работи като плуване, бокс и крикет, отколкото с науки. Там проявява и крайната си екстравагантност - взима питомна мечка за домашен любимец, защото правилникът забранява кучетата. 

Нищо не се споменава обаче за мечки, така че властите не могат да гъкнат. А когато го питат за какво му е мечката, Байрон отговаря, че ще я запише да учи и ще иска стипендия за нея. Животните са друга голяма страст на Лорд Байрон. Той има любимо куче, огромния нюфаундленд Боцмен, за когото се грижи майчински, дори когато прихваща бяс. По-късно, в Италия, държи цяла менажерия. Приятелят му Шели: пише: „Домакинството на Лорд Б се състои от десет коня, осем огромни кучета, три маймуни, пет котки, орел, врана и сокол. И всички те, освен конете, се разхождат из къщата“. И добавя в послепис, че току що е срещнал на „голямото стълбище пет пауна, две токачки и един египетски жерав.“ Но да се върнем от животните към секса. Макар ранните погледи на Байрон към прелестните ,юноши да не се реализират в истински сексуални контакти, любовта към младите момчета остава за цял живот. Смята се, че донякъде заради това възниква и интересът му към пътешествия на Изток, където забраненият в Англия под страх от смъртно наказание плод, може да се яде свободно.

Все пак, Байрон е бисексуален, а навлиза и в полета далеч извън нормите. Смята се, че между аферата с Катрин Лам и женитбата с Анабела Милбанк, той има дълга, топла и скандална връзка с полусестра си Огъста. Провален брак с едно изоставено дете, поне три извънбрачни деца, венерически болести, обществени скандали и душевни терзания, любов с млади момчета и хиляди лири, разпилени по проститутки във Венеция и из цяла Европа – това са само част от тежкия багаж на любовните страсти, които мъкне на гърба си Лорд Байрон. 

През 1816, на 28, той е вече така изтощен, гонен от кредитори и нападан от моралисти, че се маха от Англия и живее в доброволно изгнание в Европа последните си 8 години. Може да си го позволи - разпродава наследствени имоти, а и започва да получава пари от книгите си, които досега е отказвал. Докато е във вила „Диодати“ на Женевското езеро и пише първите песни от „Дон Жуан“, Байрон се запознава с Шели. Те правят огромни купони, но веднъж буря затваря компанията за три дни във вилата. Разказват си страшни истории, така се ражда „Франкенщайн“ на Мери Шели, а лекарят на Байрон, Джон Полидор, пише „Вампирът“. В образа на вампира е въплътен сам Байрон със страстта му към Средновековна мистика, с черните му дрехи и монашеския череп, от който пие вино, а и с разрушителното за хората около него поведение. 

От Швейцария, компанията се прехвърля в Италия, където Байрон се разгръща до край. Впечатлен от арменски свещеници, той учи арменски, прави арменско-английски речник и поставя основите за интереса към арменците в Европа изобщо. Пише и глави от „Дон Жуан“, книга, пълна със секс, европейска политика и много сарказъм, която никога не завършва. Пак в Италия, Байрон спи с малолетни девици, има опустошителни връзки с женени жени, а в същото време неистово се забавлява с изтънчени проститутки. На италианския бряг се разиграва и една от най-върховните сцени, за които романтичните поети по света могат само да мечтаят. През 1822 Пърси Шели се дави в морето, тялото му е положено върху клада на плажа и кремирано на залез. След което Лорд Байрон се хвърля в морето и плува до изтощение.

На Апенините Байрон е свързан с движението Рисорджименто, което е за обединена, независима Италия и подпомага една от най-.активните му групи - „карбонарите“. Това обаче не му стига като активност и през 1823, вече отегчен до смърт, търси нова кауза и я намира в гръцкото движение за независимост от Османската империя. Байрон отплава за Гърция и веднага харчи 4 000 лири за подобряване на гръцката флота, а после се свързва с крилото на Александрос Маврокордатос, който след Освобождението няолко пъти е министър и дори премиер на Гърция. Байрон харчи огромни суми в помощ на движението, макар да не му харесват вътрешните разделения в него – гърците, казва, повече се карат помежду си, отколкото да се бият с турците. Той набира и въоръжава свой боен отряд и планира атака на град Лепанто, когато получава пристъп на треска. 

Докторите го лекуват с пиявици и други средства, но нищо не помага – през април 1824, едва навършил 36, Лорд Байрон умира в страната, за която наистина беше готов да умре. Заради скандалната му слава, деканът на Уестминстърското абатство отказва да го погребе в „ъгъла на поетите“, но лондончани го изпращат в последния му път с кортеж от над сто карети и огромна тълпа по улиците. После, въпреки волята му, издателят и група приятели изгарят ръкописа на автобиографията, която е оставил. Страхуват ли се, срамуват ли се, не знам, но намирам тяхното дейния за непростимо от гледна точка на поезията, истината и вечността.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти: