"Зелените пречат на почистването на речните корита" - такова обобщение, макар и неофициално, правят чиновниците, натоварени със задачата да осигурят проводимост на реките. Задача, изключително важна и отговорна, особено на фона на тежките наводнения от миналата година. Подобни твърдения често идват след действията на екоорганизации, които оспорват процедурите по почистване на образувалата се в речните корита растителност.
В края на януари Върховният административен съд излезе с решение, с което бе спряна процедура по почистване коритото на река Марица край град Стамболийски.
С решението върховните магистрати потвърдиха становището на Административен съд Пловдив, който бе сезиран от Сдружение WWF-България. От сдружението оспорват решение на РИОСВ-Пловдив, че почистването на коритото на Марица край Стамболийски и село Цалапица няма нужда от процедура по ОВОС или екологична оценка.
"Участъкът в района на Стамболийски е в невероятно лош вид. Аз го посещавах през 2021 година и се учудих как водата изобщо може да минава. Така че, разбирам опасенията на природозащитниците за земеродното рибарче и голямата бяла чапла. Обаче, ако стане наводнение, ще издавим живи хора".
Това каза пред Радио Пловдив пловдивският областен управител Ангел Стоев след съдебното решение в полза на WWF-България. Той потвърди, че новата процедура ще мине по предписания от съда начин - с изготвяне на ОВОС.
Така поставен, казусът се свежда до избора кое е по важно-животът и имуществото на хората край реката или “ безпокойството и слабото отрицателно въздействие“-както го определя съдът, по отношение на птиците Земеродно рибарче и Голяма бяла чапла.
От WWF са извършили залесяване в района по програма за възстановяване на крайречни гори. Ангел Стоев смята, че залесяването е незаконно. Това се твърди и в 3 касационни жалби срещу решението на първоинстанционния съд. Те са на РИОСВ-Пловдив, на Областната администрация в Пловдив и на дружеството „Агроника инвест“ ООД, което ще извърши почистването.
"Според данните, които ни представиха специалистите от областната управа, това залесяване е станало без план и на практика е незаконно".
Пред Радио Пловдив Добромир Добринов от WWF-България отбеляза:
"Това, което трябва да се разбере, е, че за крайречните гори няма легална дефиниция. В науката за крайречни гори се приемат онези гори, чиято растителност зависи пряко от водата в коритото на реката. Те могат да бъдат разположени по бреговете, но могат да бъдат и в коритото на реката, когато се наричат речни галерии......Тук Областната управа започва да изважда тълкувания, че не може в една река да има крайречни води. Може! Има и речни галерии. В река Марица има и острови с гори. Точно този спорен участък попада в две защитени зони – едната е директивата за птиците, другата е директивата за местообитанията. И това е един от аргументите на съда всъщност да върне цялото инвестиционно предложение на етап проверка за допустимост, за да може да се прецени въздействието върху защитената зона".
От WWF-България посочват също, че Законът за водите забранява почистване на речните корита чрез изгребване на наносните отложения. Възможно е обаче изключение от разпоредбата - такова изгребване се допуска, ако съществува опасност от наводнение:
"Но опасността за наводнение трябва да се преценява за цялото течение и за всички последващи места надолу. Защото в момента решаването "на парче", примерно в Стамболийски ще изкопаем реката. Добре, тя е удълбана, ще я удълбаем още. Резултатът е огромна, висока вълна при едни много проливни дъждове, които няма да отидат в Стамболийски - те са си решили проблема. Но тя ще отиде към съседните села и ще влезе в Пловдив".
Природозащитниците посочват, че при наводнения крайречните гори са нещо като буфер, който задържа водата да не образува висока вълна, която да тръгне по течението. Предвидените за отнемане близо 200 000 кубически метра пясък и чакъл от реката при високи води биха създали условия за отнасяне на гората заедно с почвата, както преди години се случи в района на Първомай. Това посочват в допълнение от WWF-България”, както и факта, че предвидените диги в този участък на Марица все още не са построени.
"Ако реката може да се разлее, между селата и Стамболийски-да, ще причини щети, но ще причини щети на селскостопански земи и продукция. А в Пловдив тя ще се разлее върху хората, върху сградите. Там няма как да се коригира тази опасност".
Твърдението, че зелените пречат на почистването на река Марица е МАНИПУЛАТИВНО. Екоорганизациите по-скоро предлагат друг модел на подготовка на терените около реките, както и на самите корита, за приемане на по-големи водни обеми. Те предлагат и друго разбиране за водното бедствие като за нещо, което не може да бъде преодоляно, а единствено могат да бъдат минимизирани щетите от него.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..