Той подчерта, че влизането в еврозоната и в Шенген са приоритети за България, въпреки че са разсрочени във времето. „Затова трябва да се придържаме към макроикономическите показатели, за да спазим датата на приемане в еврозоната. Знаем, че такъв показател е именно 3 % дефицит“.
Затова, според Румен Гълъбинов, ключовото разбиране за държавния бюджет се нарича консолидация, както за приходната така и за разходната му част. „Това означава, че има какво да се досъбира за приходите от данъци, от акцизи, а и икономиката“.
Гълъбинов утомчни, че все още немалка част от нашата икономика работи в сивия сектор, т.е. има резерви, които могат да бъдат събрани. Акцизната политика трябва да бъде синхронизирана с другите държави от еврозоната, а това означава увеличение на акцизните ставки и това също е резерв за приходната част на бюджеа.
Икономистът е категоричен, че може да се направи и цялостен преглед на осигурителните ни системи за пенсии и за здраве. „След подобен анализ може да се прецени дали и как да се увеличат тези осигурителни вноски във времето“.
Румен Гълъбинов смята, че не е нужно бюджетът да се пълни с увеличаване на данъците. Според него дори може да се помисли за намалението им. „Могат да бъдат намалени някои косвеви данъци като ДДС на някои от цените в магазините и на лекарствата по аптеките или пък да се намали цялостана ставка по ДДС“.
Румен Гълъбинов добави, че когато става дума за консолидация на бюджета и укрепване на приходната му част, винаги на дневен ред е стояла и оптимизацията на държавните разходи. „Намаляването на разходите в администрацията е възможно чрез заместване на услугите, които тя извършва с услуги, чиято стойност е по- ниска – т.е. електронизация.“
Икономистът посочи, че парични резерви могат да се потърсят и в други програми, свързани с ковид, защото вече трета година пандемията отшумява и е добре подобни програми, които са изиграли своята положитена роля, вече да бъдат преразгледани.
„Когато разумно премерим и направим приходната и разходна част за проектобюджета, и то не само в рамките на тази година, но и с поглед и мисъл към следващата, то ще можем плавно и постепенно да го модифицираме, за да стане пригоден на целите и националните ни приоритети, каквото е и членството ни в еврозоната", каза в заключение Румен Гълъбинов.
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
За вярата, за нравствените ценности, за образованието, включително и по религия, говорим госта ни в „Добро утро, ден!“ в Страстната седмица. Адриана Любенова е доцент по теология и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е иконописец, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. Има дълъг..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..
И вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – за провал в борбата с корупцията – беше неуспешен. При първото гласуване вотът беше подкрепен от 71 депутати. „Против“ него бяха 131. Нито един народен представител не се въздържа. Стигна се до повторно гласуване на вота на недоверие, при което резултатът беше: 72-ма народни представители „за“,..