Той подчерта, че влизането в еврозоната и в Шенген са приоритети за България, въпреки че са разсрочени във времето. „Затова трябва да се придържаме към макроикономическите показатели, за да спазим датата на приемане в еврозоната. Знаем, че такъв показател е именно 3 % дефицит“.
Затова, според Румен Гълъбинов, ключовото разбиране за държавния бюджет се нарича консолидация, както за приходната така и за разходната му част. „Това означава, че има какво да се досъбира за приходите от данъци, от акцизи, а и икономиката“.
Гълъбинов утомчни, че все още немалка част от нашата икономика работи в сивия сектор, т.е. има резерви, които могат да бъдат събрани. Акцизната политика трябва да бъде синхронизирана с другите държави от еврозоната, а това означава увеличение на акцизните ставки и това също е резерв за приходната част на бюджеа.
Икономистът е категоричен, че може да се направи и цялостен преглед на осигурителните ни системи за пенсии и за здраве. „След подобен анализ може да се прецени дали и как да се увеличат тези осигурителни вноски във времето“.
Румен Гълъбинов смята, че не е нужно бюджетът да се пълни с увеличаване на данъците. Според него дори може да се помисли за намалението им. „Могат да бъдат намалени някои косвеви данъци като ДДС на някои от цените в магазините и на лекарствата по аптеките или пък да се намали цялостана ставка по ДДС“.
Румен Гълъбинов добави, че когато става дума за консолидация на бюджета и укрепване на приходната му част, винаги на дневен ред е стояла и оптимизацията на държавните разходи. „Намаляването на разходите в администрацията е възможно чрез заместване на услугите, които тя извършва с услуги, чиято стойност е по- ниска – т.е. електронизация.“
Икономистът посочи, че парични резерви могат да се потърсят и в други програми, свързани с ковид, защото вече трета година пандемията отшумява и е добре подобни програми, които са изиграли своята положитена роля, вече да бъдат преразгледани.
„Когато разумно премерим и направим приходната и разходна част за проектобюджета, и то не само в рамките на тази година, но и с поглед и мисъл към следващата, то ще можем плавно и постепенно да го модифицираме, за да стане пригоден на целите и националните ни приоритети, каквото е и членството ни в еврозоната", каза в заключение Румен Гълъбинов.
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Ясно
Разкъсана облачност