Вселената е безпощадна в черния си хумор. През 1918, дни преди края на ПСВ, поетът Гийом Аполинер умира от „испански грип“. Той е на 38, на фронта е ранен в главата и претърпява няколко операции, имунната му система е срината и грипът го помита.
В деня на погребението близките са в парижкото му жилище, а изведнъж улицата се пълни с хора, които викат: „Смърт за Гийом!“ Опечалените са втрещени – откъде и защо тази омраза. А всъщност тълпата е митинг, който иска смъртта на германския кайзер Вилхелм – Гийом на френски. Ако не беше мъртъв, мисля, Аполинер, с неговото чувство за ирония, щеше да оцени сюрреалистичната случка. И дори да завиди, че я измисля не той, а сляпата Вселена, която вероятно дори не разбира шегата си.
Гийом Аполинер е роден в Рим, но се нарежда сред най-великите френски творци. Майка му, Анжелика Костровицка, е полякиня от аристокрацията с корени в Средновековието и силна финландска връзка. Истинският му баща е неизвестен, но предполагаемите му бащи са много – от швейцарски аристократ, чак до папата. Има предположения също, че може би става дума за инцест на майка му с неин полски роднина, който пък е незаконен внук на Наполеон II. Така или иначе, няма твърди доказателства за нито едно предположение. Майката на Аполинер никога не казва кой е баща му, а той избягва да обсъжда темата. Когато все пак се докосне до нея, държи се, сякаш е роден като дар небесен, плод на ангел, минал прекалено близо до майка му.
Гийом е не двуезично, а триезично дете – от малък знае италиански, френски и полски. Майка му няма силен майчински инстинкт, тя е разкрепостена красавица, жена на живота, но му осигурява възможности за добро образование. Той учи в частен колеж в Монако, после в Кан и Ница, но, въпреки че е умен и добър ученик, зарязва училището и се самообразова. През 1899 се местят в Париж и там Гийом Алберт Владимир Александър Аполинер де Костровицки се превръща в незабравимия Гийом Аполинер. В Париж той учи стенография, виси по библиотеките и работи като писател-призрак. Пише за сатирично издание, а скоро излизат и първите му три стихотворения. После богата дама го наема за учител на дъщеря си, а той пък се залюбва с Ани, нейната английска гувернантка.
Със семейството Аполинер обикаля Германия, ходи в Прага и Виена. След това става банков чиновник – има нужда от твърд доход, за да финансира изтощителния си начин на живот. Духът на модерния естетически авангард вече се ражда, а Аполинер е един от неговите пророци. Животът му включва най-вече ходене по изложби и кръчми, пиене и безкрайни разговори, пушене на опиума, писане на поезия и критика.
През 1904 Аполинер се сближава с лошите момчета на фовизма, после се запознава с Пикасо и става теоретик на кубизма. Светът обаче е трудно място и, за да изкарва пари, той издава три порнографски романа, които, въпреки етикета, са обладани от чувството му за хумор, от словесното и мисловното му майсторство. През 1908 той е вече доста известен като поет, критик и теоретик на изкуството.
През 1911 излиза първата му поетична книга - „Бестиарий или шествието на Орфей“. Голям майстор е Аполинер на внезапния образ и кратката фраза. В другата му поетична книга - „Алкохоли“, е включено моностихотворението „Кантор“, което е от един ред. „Единствената линия на морските тромпети“ – гласи то. През същата 1911 обаче, Аполинер е арестуван по подозрение в кражбата на „Мона Лиза“. Пускат го, защото не го е извършил, но, макар името му да се прочува покрай скандала, историята му горчи. После идва още една горчивина – изоставя го Мари Лорансан, с която има връзка три години. И той пише може би най-прочутото си стихотворение – „Под моста Мирабо минава Сена“. В тази уж обикновена любовна поезия има голяма сюрреалистична магия: „Назад не тръгва нашата Вселена / и с любовта е тъй / не би могла да бъде възкресена / под моста Мирабо минава Сена“.
Гийом Аполинер е първият яростен го наречете, критик на модернизма от началото на 20 век. Освен, че подкрепя фовистите, той лансира кубизма и пише в книгата „Художниците кубисти“: „Кубизмът е изкуството да се изобразяват нови цялости чрез формални елементи, заети не само от визуалната реалност, но и от концепцията“. През 1917 Аполинер пръв лансира думата „сюрреализъм“ като естетически термин. Всъщност терминът е използван от него още през 1903 в сюрреалистичната му пиеса „Циците на Тирезий“, но нейната премиера е едва през 1917. Но има и още. Заради лиричните и музикални оттенъци в кубистичните абстракции на Робърт и Соня Делоне, Аполинер ги вижда като ново течение и го нарича „орфизъм“.
Собственото поетично творчество на Аполинер също е в авангарда на авангарда. Той е на границата между символизма, който си отива и сюрреализма, който идва. Освен с „Алкохоли“, особено известен е и с книгата „Калиграми“, появила се малко преди смъртта му през 1918. Калиграма е изобретена от него дума, която идва от смесване на калиграфия с идеограма. Това са фигурални или графични стихове, думите в тях са подредени така, че да представят не само смислов, а и визуален образ. Цялата му творческа дейност обаче става жертва на ПСВ. Той е чуждене и може да не се запише в армията, но иска. Първо властите го отхвърлят, но после го взимат в артилерията. „Ах, Господи! Колко е хубава войната!“ – гласи един ироничен текст от „Калиграми“.
Докато е на фронта, Аполинер си пише с няколко момичета, а писмата му звучат като нов модернистичен жанр – пълни с типичната аполинеровска страст към живота, любов към любовта и сюрреалистичен поглед към всекидневието, дори към ужасите на войната. Писмата са над 1000 за две години и той описва например звука шумовете на войната: „Ах, мяукайте, мяукайте, котки от Ада…..Снарядите имяукаха своята смъртоносна обич“. Да поетизираш войната не е лесно, а още по-трудно е да поетизираш жената чрез войната. На своята Лу, червенокосата медицинска сестра, която среща в Ним, Аполинер пише: „Нашите 75 милиметрови оръдия са грациозни като твоето тяло, а косите ти са диви като огъня на снаряд, избухнал на север.“
Но снарядите не избухват само на север. През 1916 един избухва до него и шрапнели се забиват в главата му. Следват операции и тежки месеци на възстановяване, а след две години идва тълпата под прозорците, която вика „смърт на Гийом“. Да, викат Смъртта на друг Гийом, но при Гийом Аполинер Смъртта вече е дошла, без никой да я вика.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
С писателя акд. Владимир Зарев по романа му "И аз слязох" си говорим и питаме - защо темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 г по-късно? И още - защо Бог изпраща на земята, за да разреши проблема за властта, и каква е връзката човек и Бог? Слушайте, интересно е.
Най-старият фестивал за камерна музика в Европа отваря в неделя своето 61-во издание. Международният фестивал на камерната музика в Пловдив е знаково и устойчиво културно събитие за града и страната. На 18 май от 19,30 ч. в емблематичното пространство на Регионален етнографски музей Пловдив стартира 61-то издание на Международен фестивал..
Археологията е наука, която ни връща в миналото – но за да стигнем до това минало, трябва да спазваме строги правила, казват организаторите на новата изложба в Регионален археологически музей – Пловдив . На 17 май 2024 г. ще бъде открито четвъртото издание на изложбата „Открития“, която по традиция представя най-интересните резултати от..
„Пловдив чете“ и издателство Жанет 45 организират премиерата на първия роман на Георги Б. Геров – „Отвъд спирка „Съвършена“ – дълбоко философско и емоционално пътешествие за самотата, любовта и посоките, които избираме в живота. Срещата с автора ще е тази вечер от 18 часа в клуб „Фарго“. Модератор ще е Живка Танчева, журналист от Радио..
Изложба „Българската шевица – живо минало и вечна хубост“ на Клуб „Българка“ към читалище „Възраждане“ ще се открие тази вечер в зала „Съединение“ на Историческия музей в Пловдив. С изложбата си пловдивските майсторки-везбарки искат да покажат таланта на българката и как тя превръща своите умения и знания в безценно културно наследство, с..
Дъжд
Краткотраен дъжд
Превалявания