Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Гийом Аполинер

Вселената е безпощадна в черния си хумор. През 1918, дни преди края на ПСВ, поетът Гийом Аполинер умира от „испански грип“. Той е на 38, на фронта е ранен в главата и претърпява няколко операции, имунната му система е срината и грипът го помита. 


В деня на погребението близките са в парижкото му жилище, а изведнъж улицата се пълни с хора, които викат: „Смърт за Гийом!“ Опечалените са втрещени – откъде и защо тази омраза. А всъщност тълпата е митинг, който иска смъртта на германския кайзер Вилхелм – Гийом на френски. Ако не беше мъртъв, мисля, Аполинер, с неговото чувство за ирония, щеше да оцени сюрреалистичната случка. И дори да завиди, че я измисля не той, а сляпата Вселена, която вероятно дори не разбира шегата си. 

Гийом Аполинер е роден в Рим, но се нарежда сред най-великите френски творци. Майка му, Анжелика Костровицка, е полякиня от аристокрацията с корени в Средновековието и силна финландска връзка. Истинският му баща е неизвестен, но предполагаемите му бащи са много – от швейцарски аристократ, чак до папата. Има предположения също, че може би става дума за инцест на майка му с неин полски роднина, който пък е незаконен внук на Наполеон II. Така или иначе, няма твърди доказателства за нито едно предположение. Майката на Аполинер никога не казва кой е баща му, а той избягва да обсъжда темата. Когато все пак се докосне до нея, държи се, сякаш е роден като дар небесен, плод на ангел, минал прекалено близо до майка му. 

Гийом е не двуезично, а триезично дете – от малък знае италиански, френски и полски. Майка му няма силен майчински инстинкт, тя е разкрепостена красавица, жена на живота, но му осигурява възможности за добро образование. Той учи в частен колеж в Монако, после в Кан и Ница, но, въпреки че е умен и добър ученик, зарязва училището и се самообразова. През 1899 се местят в Париж и там Гийом Алберт Владимир Александър Аполинер де Костровицки се превръща в незабравимия Гийом Аполинер. В Париж той учи стенография, виси по библиотеките и работи като писател-призрак. Пише за сатирично издание, а скоро излизат и първите му три стихотворения. После богата дама го наема за учител на дъщеря си, а той пък се залюбва с Ани, нейната английска гувернантка. 

Със семейството Аполинер обикаля Германия, ходи в Прага и Виена. След това става банков чиновник – има нужда от твърд доход, за да финансира изтощителния си начин на живот. Духът на модерния естетически авангард вече се ражда, а Аполинер е един от неговите пророци. Животът му включва най-вече ходене по изложби и кръчми, пиене и безкрайни разговори, пушене на опиума, писане на поезия и критика.

През 1904 Аполинер се сближава с лошите момчета на фовизма, после се запознава с Пикасо и става теоретик на кубизма. Светът обаче е трудно място и, за да изкарва пари, той издава три порнографски романа, които, въпреки етикета, са обладани от чувството му за хумор, от словесното и мисловното му майсторство. През 1908 той е вече доста известен като поет, критик и теоретик на изкуството. 

През 1911 излиза първата му поетична книга - „Бестиарий или шествието на Орфей“. Голям майстор е Аполинер на внезапния образ и кратката фраза. В другата му поетична книга - „Алкохоли“, е включено моностихотворението „Кантор“, което е от един ред. „Единствената линия на морските тромпети“ – гласи то. През същата 1911 обаче, Аполинер е арестуван по подозрение в кражбата на „Мона Лиза“. Пускат го, защото не го е извършил, но, макар името му да се прочува покрай скандала, историята му горчи. После идва още една горчивина – изоставя го Мари Лорансан, с която има връзка три години. И той пише може би най-прочутото си стихотворение – „Под моста Мирабо минава Сена“. В тази уж обикновена любовна поезия има голяма сюрреалистична магия: „Назад не тръгва нашата Вселена / и с любовта е тъй / не би могла да бъде възкресена / под моста Мирабо минава Сена“. 

Гийом Аполинер е първият яростен го наречете, критик на модернизма от началото на 20 век. Освен, че подкрепя фовистите, той  лансира кубизма и пише в книгата „Художниците кубисти“: „Кубизмът е  изкуството да се изобразяват нови цялости чрез формални елементи, заети не само от визуалната реалност, но и от концепцията“. През 1917 Аполинер пръв лансира думата „сюрреализъм“ като естетически термин. Всъщност терминът е използван от него още през 1903 в сюрреалистичната му пиеса „Циците на Тирезий“, но нейната премиера е едва през 1917. Но има и още. Заради лиричните и музикални оттенъци в кубистичните абстракции на Робърт и Соня Делоне, Аполинер ги вижда като ново течение и го нарича „орфизъм“. 

Собственото поетично творчество на Аполинер също е в авангарда на авангарда. Той е на границата между символизма, който си отива и сюрреализма, който идва. Освен с „Алкохоли“, особено известен е и с книгата „Калиграми“, появила се малко преди смъртта му през 1918. Калиграма е изобретена от него дума, която идва от смесване на калиграфия с идеограма. Това са фигурални или графични стихове, думите в тях са подредени така, че да представят не само смислов, а и визуален образ. Цялата му творческа дейност обаче става жертва на  ПСВ. Той е чуждене и може да не се запише в армията, но иска. Първо властите го отхвърлят, но после го взимат в артилерията. „Ах, Господи! Колко е хубава войната!“ – гласи един ироничен текст от „Калиграми“. 

Докато е на фронта, Аполинер си пише с няколко момичета, а писмата му звучат като нов модернистичен жанр – пълни с типичната аполинеровска страст към живота, любов към любовта и сюрреалистичен поглед към всекидневието, дори към ужасите на войната. Писмата са над 1000 за две години и той описва например звука шумовете на войната: „Ах, мяукайте, мяукайте, котки от Ада…..Снарядите имяукаха своята смъртоносна обич“. Да поетизираш войната не е лесно, а още по-трудно е да поетизираш жената чрез войната. На своята Лу, червенокосата медицинска сестра, която среща в Ним, Аполинер пише: „Нашите 75 милиметрови оръдия са грациозни като твоето тяло, а косите ти са диви като огъня на снаряд, избухнал на север.“ 

Но снарядите не избухват само на север. През 1916 един избухва до него и шрапнели се забиват в главата му. Следват операции и тежки месеци на възстановяване, а след две години идва тълпата под прозорците, която вика „смърт на Гийом“. Да, викат Смъртта на друг Гийом, но при Гийом Аполинер Смъртта вече е дошла, без никой да я вика.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Театър под звездите в Пловдив с Албена Колева и Теди Москов

Театър „Васил Друмев“ – Шумен представя в Пловдив две от най-впечатляващите си постановки това лято –  „Балерината, която запали оперетата“  и  „Дабъ дешил ине“. На 20 и 27 август 2025 Лятно кино "Орфей" ще се превърне в сцена на театър, контрастни настроения и различни театрални светове – от изповедта на една прима балерина до абсурдната..

публикувано на 14.08.25 в 10:39

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04