Според него все още има много въпроси, но които трябва да се даде отговор.
Част от тях, свързани с взривното вещество, се дължат от Института по криминология. Възнкива и въпросът дали са ползвани кучета, за да се намерят следите на този, който, както твърди прокуратурата, е имал видимост към кортежа. Защо главният прокурор се движи в различни автомобили, защо ги сменя - отговорите също биха могли да хвърлят светлина върху станалото. Според експертното му мнение информация трябва да се извлече и от охранителните камери на фирми, които са разположени в района. Прокуратурата трябва да отговори и на въпросите какво е направено след сигналите и оповестените записи за заплахи срещу магистрати и конкретно срещу Иван Гешев.
Генерал Стойчев обяви, че службите у нас в годините на прехода ред политици са допринесли за разграждане на системата за сигурност.
"Респектиран съм от опитите на хора като ген.Аатанас Атанасов, ген Богомил Бонев, които говорят за инсценировка", как го твърдят и на база на каква информация и кои според тях да заинтересовани това да е инсценировка.
По отношение на широко прокламираната реформа на съдебната система генералът смята, че политиците трябва да ни обяснят и какво ще промени и с какво „следващият Гешев“ ще е по- добър от сегашния.
Според Тихомир Стойчев силно са се криминализираха обществените отношения след 1997- година и това са въпроси, които тежат и усилват деструктивните процеси върху службите в България, смята ген. Стойчев
Той е убеден, че в тях работят и качествени хора, но с партийните назначения и с тези с протекцията на олигарси и на престъпния свят, нивото им не е оптималното, даже е сведено близко до нулата.
Промяна ще има, когато се прескочи тази „мътна река“. Три са партиите днес - едните политици, които са управлявали казват "Мен не ме е срам", новите претенденти за властта, "които дойдоха от чужбина", казват "Мен не ме е страх", но най - голямата партия всъщност е "Не ви искаме", смята ген. Тихомир Стойчев.
Цялото интервю е в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност